Въпреки благоприятния инвестиционен режим, включващ нисък плосък корпоративен данък, пред страната остават значителни предизвикателства. Инвестиционният климат и икономическите перспективи страдат от корупция в администрацията, слабо правораздаване, ниска производителност, липса на прозрачност в обществените поръчки и присъствие на организираната престъпност."
Така описва американското списание "Форбс" България в публикуваната тази седмица годишна класация, цитирана от "Дневник", за това кои са най-добрите страни за бизнес.
От 161 държави в нея на България е отделено 46-о място. По-зле от страните в ЕС е само Хърватия (52), а от българските съседи по-напред са Румъния (41) и Гърция (42), а изостават Сърбия (56), Турция (57) и Македония (68).
В десет от показателите, определящи подреждането в класацията, България има най-слаб резултат в регулациите за бизнес - 86-а държава в света. Приблизително в същата категория е и оценката за данъчната тежест на държавата върху предприемачите и служителите им - 81-о място.
Най-добрият показател (21-о място) е по свобода за търговия, което в значителна степен произтича от членството в единния пазар от 500 млн. души на Европейския съюз и ползата от споразуменията за свободна търговия, които съюзът договори с редица държави напоследък.
Сравнително добра е оценката и за технологично състояние (30) и защита на инвеститорите (32). Прилични - но е и в контекста на Европа - са и показателите за монетарна свобода (44), иновации (48) и лични свободи (41). Но едва ли е привлекателен за бизнеса резултатът по други два - защита правото на собственост (68) и корупция (64).
В краткото представяне на бизнес климата в България от "Форбс" посочват още, че икономиката ѝ демонстрира силен растеж, но пак си остава с най-ниския БВП на глава от населението в ЕС - 8000 долара. Макар да се казват добри думи за разумното управление на обществените финанси, списанието допълва, че "енергийната ѝ зависимост и разчитането продукцията ѝ да се търси в чужбина правят растежа чувствителен към външни за страната пазарни условия".
Значителна част от текста е посветена на проблемите с енергетиката, като изрично се изтъква, че е потенциална слабост зависимостта от Русия. Припомня се, че преди две години държавата е дала почти 700 млн. долара на НЕК да плати на "Атомстройекспорт" оборудване за АЕЦ "Белене", спряна от правителството четири години по-рано и сега възродена като идея от кабинета на Бойко Борисов. Почти пълна е зависимостта от Русия и на българския газов пазар, а проекти за връзки с Гърция и Сърбия, които биха могли да я намалят, са замразени или едва кретат, пише още изданието.