Жителите на град Бобов дол, където миньорството е основен начин за препитание, са изправени пред много тежко бъдеще, след затварянето на местната въгледобивна мина. Много от хората в града са наследствени миньори и преустановяването на дейността на мината ще остави тях и семействата им без работа, без доходи и без бъдеще… освен ако не се намерят алтернативни решения за развитие на областта. Именно такива решения се опитва да даде международната природозащитна организация WWF в новия си филм “След въглищата”.
С лентата WWF за първи път представя възможностите и предизвикателствата пред справедливия преход в Югозападна България. За съжаление, твърде малко се знае за проблемите, пред които е изправено населението на традиционно миньорския град Бобов дол. Десетилетия наред местните жители се прехранват именно от мините и въглищната индустрия. В пика на въгледобива през 80-те години на XX в. в Бобов дол са работили повече от 10 000 души, много от които наследствени миньори, а днес градът се обезлюдява с ужасяващи темпове.
Какво ще се случи с българските миньори, ако не се вземат мерки още сега и къде могат да се търсят адекватни икономически алтернативи? С филма „След въглищата” WWF не предлага готови решения. Целта на природозащитната организация е да предостави варианти и да създаде подходящи условия за развитие на засегнатите райони.
Дългогодишните усилия на природозащитниците, както и все по-стряскащите проявления на климатичните промени, убедиха света, че трябва да се действа сега. Така на 12 декември 2015 г. по време на глобалната Конференция за климата в Париж беше подписано споразумение за намаляване на емисиите парникови газове. Една от най-важните мерки за овладяване затоплянето на земната атмосфера е постепенното прекратяване производството на електроенергия, основаващо се на изкопаеми горива до 2050 г. А това от своя страна налага затварянето на въглищните централи, които са най-големият източник на въглероден диоксид на планетата.
„Въглищата са скъпи както от финансова, така и от екологична гледна точка. На тях се падат 70 % от емисиите парникови газове в света. Затова те са една от най-големите заплахи пред нашата глобална климатична система. По данни на програмата на ООН за околната среда използването на изкопаеми горива е струвало над 3.6 трилиона долара през 2010 г. В същото време използването на въглища заплашва доставките на сладка вода, освобождава въглеродни и серни диоксиди и тежки метали, които причиняват киселинни дъждове, здравословни проблеми и глобално затопляне“, коментира консервационният директор на природозащитната организация WWF България Иън Джаксън.
Освен безспорната полза за човечеството и околната среда, затварянето на ТЕЦ-овете и мините има и друга страна – десетки хиляди миньори и енергетици във въглищните райони на България ще загубят работата и препитанието си. Само че в сърцето на дейността на WWF са както ценните природни места, така и хората, които живеят в тях. По тази причина природозащитната организация не може да допусне миньорите и техните семейства да станат жертви на енергийния преход. Затова тя настоява както на европейско, така и на национално ниво, тази трансформация да се обвърже със създаването на нови икономически алтернативи за местното население.
По този повод природозащитната организация създава филма си “След въглищата”, чиято премиера е този четвъртък (13 юни). Тя ще се състои във Френския културен институт в София от от 19:00 часа.
Прожекцията ще завърши с отворена дискусия, на която всички присъстващи са поканени да се включат.