Коронавирусите са добре познати на специалистите както при животните, така и при човека. При човека има 7 коронавируса, 3 от които възникнаха през това столетие - от 2002 година насам. Това, което отличава този коронавирус от предишните, е, че е доста добре приспособен да се разпространява, това вече го виждаме, предизвика пандемия с това, че е патогенен.
Това заяви пред БНТ вирусологът Радостина Александрова.
"Направен е един доста сериозен анализ на всичките тези 7 вируса при човека. Това, което е установено, е че те имат много общи черти, като вирусът, който причинява COVID-19 прилича много на последните два вируса. Това е този, който предизвика епидемията от тежък остър респираторен синдром през 2002-2003 година и с един друг вирус от 2012 година, който предизвиква близкоизточният респираторен синдром. Засега въз основа на генетичния анализ на вируса науката приема, че той има естествен произход", заяви проф. Александрова.
Тя каза още, че има много високи прилики с коронавируса при прилеп и при пенгулин. "Най-вероятно има прилики и с други бозайници, но още не са установени", допълни тя.
"Този вирус проявява една доста висока генетична стабилност. Във всички случаи той е по-стабилен от предишните два вируса, което е добре дошло с оглед на създаването на ваксини. Иначе по принцип вирусите, особено тези, които съдържат РНК, се изменят и това е процес, който е факт, но също така е вярно, че вирусите имат механизми, с които успяват да се запазят до голяма степен и консервативни. Това са два процеса, които текат паралелно", каза вирусологът.
Тя заяви, че за два месеца, откакто е разчетен геномът на вируса, са създадени много модели ваксина, като поне 20 модела проявяват доста обещаващи качества и два от тях вече са влезли в първа фаза на клинични изпитвания - за безопасност, едната е в САЩ, другата в Китай.
"На такава безпрецендентна скоростна реакция от страна на научния свят досега не сме били свидетели. Още повече, че става въпрос за едни авангардни ваксини, така наречените РНК-ваксини, при които не се въвежда цял вирус или части от него, както беше досега, а се въвежда нуклеинова киселина, която да предизвика в организма онзи блъсък, срещу, който трябва да се образуват антитела", допълни вирусологът.
Според нея не бива да се избързва, защото създаването на ваксина е един много дълъг процес, който изисква много добри данни за безопасността ѝ, за способността ѝ да предизвика имунен отговор, който да е достатъчно добър, за да може да ни предпази. Тя прогнозира, че по-рано от година, година и половина ние едва ли ще имаме отговор на въпроса дали е успешно.