Правната комисия: До трима заместници ще помагат на главния прокурор

Главният прокурор се подпомага от до трима заместници, гласува парламентарната правна комисия на второ четене с промени в Закона за съдебната власт. Сега заместниците са двама, предаде БТА.

Главният прокурор организира дейността на Върховната касационна прокуратура, на Националната следствена служба (НСлС) и на административните ръководители в прокуратурата. Той назначава и освобождава служителите във Върховната касационна прокуратура, НСлС и в администрацията на главния прокурор, предвиждат текстовете.

Директорът на НСлС занапред вече няма да е и заместник главен прокурор по разследването, както е в действащия закон.

Народното събрание избира главен инспектор и инспектори към Инспектората на ВСС не по-рано от 6 месеца и не по-късно от два месеца преди изтичането на техния мандат, прие правната комисия.

Предложенията за кандидати за главен инспектор и за инспектори се правят не по-късно от два месеца преди провеждането на избора пред специализираната постоянна комисия на НС от депутати, от общите събрания на ВАС и ВКС.

Когато след проведеното гласуване в Народното събрание не са избрани всички членове на Инспектората към Висшия съдебен съвет или не е избран главен инспектор, в двуседмичен срок парламентът стартира нова процедура за избор на оставащите инспектори или на главен инспектор, е записано в гласуваните от комисията текстове.

Изборен член на Висшия съдебен съвет (ВСС) не може да e лице, което в рамките на предходния мандат на изборните членове на ВСС е било председател на Върховния касационен съд, председател на Върховния административен съд или главен прокурор, гласуваха депутатите от ресорната комисия.

Те приеха също изборен член на ВСС да не може и да е лице, което през последните две години е било определено да изпълнява функциите председател на ВАС, ВКС или главен прокурор за повече от шест месеца без значение дали има прекъсване на функциите.

Идеята е да се предотврати концентрация на власт в кадровия орган, обясни Димитър Петров от „Прогресивна България“.

Мнозинството не прие един от членовете на ВСС, излъчвани от парламентарната квота, който участва в Съдийската колегия, да се избира по предложение на Общото събрание на адвокатите от страната.

Не бе одобрено и предложението един от членовете на ВСС, който участва в съдийската колегия, да се избира по предложение на Съюза на юристите в България. Отхвърлен бе и текстът един от членовете на ВСС, който участва в прокурорската колегия, да се избира по общо предложение на Академичния съвет на Софийския университет. Както и един от членовете на Висшия съдебен съвет от квотата на НС, който участва в прокурорската колегия, да се избира по предложение на Българската академия на науките.

Мнозинството отхвърли предложението на „Демократична България“ ВСС да работи на сесии, а не непрекъснато. В момента той е постоянно действащ орган. ДБ предвиждат също изборните членове на ВСС да запазват статута си на съдии, прокурори или следователи.

Министърът на правосъдието Николай Найденов коментира, че настоящите предложения са свързани с обезпечаване на закъснелите избори на членове на ВСС и Инспектората. Дали Съветът да е постоянно действащ орган или не - не може да се реши между двете четения, изисква по-сериозен дебат, смята той. Прекалено много се вглеждаме в неща, които са предмет на по-нататъшна промяна и по-задълбочен анализ, подчерта министърът.

Велислав Величков от „Продължаваме промяната“ смята, че не би трябвало победителят на парламентарни избори да получава най-голям брой от парламентарната квота във ВСС, за да не се пренася политиката там. Затова е добре да имаме становищата и предложенията на най-влиятелните правни организации като Съюза на юристите, представители на трите университета с най-висок рейтинг, допълни той.

Не сме против обществената квота, сега обаче не е времето, заяви Димитър Петров от „Прогресивна България“. Политическата отговорност е в това да е ясно кои народни представители са предложили съответните членове на ВСС.

В началото на заседанието Петър Петров от „Възраждане" каза, че не е добра законодателна практика между двете четения да се внасят промени, встрани от първоначалната идея, които визират съвсем други аспекти на съдебната власт от първоначалните.

Надежда Йорданова от „Демократична България“ коментира, че трябва да се решат два основни проблема, които са спешни – да се ограничи възможността на ВСС с изтекъл мандат да изпълняват част от функциите си, от друга страна – да се обезпечи избор на нов главен прокурор. Според ДБ е важно да бъде отворен изборът за членове на ВСС като се даде възможност за номинации от широк кръг обществени организации.

Стою Стоев от „Продължаваме промяната“ отбеляза, че основната идея е да се подобри на законово ниво процедурата за избор на ВСС и Инспектората към него.

На дебата присъстват и и.ф. главен прокурор Ваня Стефанова, представители на съдебната власт, на апелативните съдилища, на неправителствени организации, юридически организации у нас.