"В последните години се наблюдава една изключителна липса на капацитет и вяра в компетентностите. Киро Македонеца, който продавал баници... и бил капацитет в своята си област...дошли двама новодошли при него и го попитали „Бай Кире, дай 20 лв. на заем“ и той отговорил: „Со банкеро сме се разбрали он да не прави баници, аз да не давам пари на заем.“ Много е важно хората, дори знаещите, дори четящите, образованите да намират компетентни хора, на които да се доверят. Да намират хора, които са специалисти за своята област, които правят само това и разбират само от това, а не са просто коментатори.
Както каза един немски професор политическото решение за справяне с кризата няма нищо общо с научния проблем, който стои като вирус и като проблем с вируса. Точно от тази гледна точка изолацията беше единственото, което правителствата направиха по простата причина, че нямаха с какво друго да реагират, не само нашето, но нашето обикновено се спря само до тази мярка, тъй като явно е, че нямаме капацитета да произвеждаме китове, на които да се правят тези тестове, както направи Германия, нямаме капацитета да си произведем респиратори, които веднага започнаха много страни да произвеждат, имахме капацитета да започнем да шием маски. Това е капацитетът на държавата... Аз смятам, че това е функция на държавата да поддържа компетентности, да има хора, които могат да дадат компетентност, именно в кризисен момент.
Явно е, че така са сметнали, че може да бъде, не знам, по-добре управляем ли щаба (бел.ред. без вирусолог), повече...единомислие да има в него, именно заради това той е толкова военизиран, според мене, а да може да бъде лесно вкаран във форма, в която да не всява смут, но на практика с така изречени заповедни неща, с ограничения, които действително ограничават в много голяма степен възможността на много хора да живеят нормално, защото някои могат да работят у дома си, но много голям брой хора нямат възможност. Ето например аз работя в научен институт, но цялата ми група не може да остане вкъщи...Добрият вариант, който държавата трябваше да направи, да вземат добър пример от държави, които са отличници така да се каже, като Германия. Хора, които успяват освен да тушират в много голяма степен своите проблеми, да поемат цялото натоварване, нали не сме чули никаква криза в Германия да има по отношение на тези неща, ние взехме пример от държавите, които не се справиха добре, като Италия и Испания. Факт е, че логистиката не беше организирана добре, екипите бяха недобре подготвени, смисъл екипирани, от тази гледна точка те не бяха отличниците в здравните системи, които трябва да бъдат сочени с пръст като позитивен пример, а напротив би трябвало да се предложат държави като Белгия, Холандия, Германия, откъдето не се чу абсолютно никаква драма...там явно имат доста добри съветници, компетентни хора. Даже социалното дистанциране, което сложиха там е в много по-относителна степен...социалното ограничение не може да бъде единственият начин за спасяване, спасяването от вирусната инфекция на този етап явно ще бъде с преминаването на всички хора през него като среща, това, което продължаваме да го повтаряме от един месец, независимо от опитите, имам чувството, че хората са отворили в момента чекмеджетата със старите лекарства, обърнали са ги на масата и тестват всичко, което има през последния век...ще го повторя, изключително отговорно, няма лекарство против вирус. В най-добрия случай каквото и да се използва, се използва с цел ограничаване на вирусното размножаване, забавяне и се дава по този начин шанс на имунната система да се справи. Няма как ние целенасочено с лекарство да убием вируса у нас.
Който смята, че действително в Китай инфекцията е спряла само заради изолацията, аз смятам, че много греши...Опасен е човек, който е боледувал, той може да излъчи вируса и по-дълго време.
Последните хубави научни изследвания показаха, че вирусът живее много по-кратко, отколкото се смяташе в началото. Много хубави изследвания, вече от така адекватни, европейски изследвания казаха за часове, разбира се, нещо, което ние говорим от един месец насам. Ако това не беше така много повече хора щяха да се разболеят и щеше да има много по-тежки условия. Много важно нещо обаче, което категорично се избягва в последно време да се коментира, дори не мога да си обясня защо, то всъщност е именно, така наречената множественост за заболяването. Дали човек се разболява или не от вирусната инфекция зависи от много фактори – един от тях е неговата имунна система, неговия генотип...функцията на имунната система също така, но също така зависи и какво количество вирусни частици получава. Затова лекарите тези, които са на първа линия, те трябва да бъдат много добре екипирани, защото те срещат постоянно болни хора и натрупват много вирусен товар, затова и лекарите се разболяват толкова тежко, нищо че те са млади. Обратното хората, които навънка са срещнали някой, дори и болен, могат да се срещат с много малко количество вирус, да реагират срещу него, да го елиминират и изобщо тези хора да не се разболеят под никаква форма.
Когато населението все още не е достигнало този критичен праг, прословут от 70-80% хора, позитивни по отношение на вируса, липсата, тези бели петна, в които хората не са се срещали с него, са една потенциална, потенциален резервоар за възникване на нова епидемия.
Страхът в крайна сметка, дали е логичен или алогичен, е човешко качество и ние не може да бъдем съдници, но не може от друга страна пък обществото да бъде заложник на идея, която може би не е рационална."
Във видеото гледайте още – за хипотезата, че ваксината БЦЖ помага срещу коронавируса, за компетентностите, които държавата поддържа, за ефективността на социалната изолация, за ефективността на маските срещу вируса, за нуждата по-голям процент от населението да преболедуват вируса.