Лаборатория „Вирусология” на ВМА, ръководена от подполковник доц. д-р Методи Кунчев, е от местата, където сблъсъкът с вируса е „на живо, очи в очи”. Така започва статус на Военномедицинска академия в социалните мрежи.
Подполковник доц. д-р Методи Кунчев е служил като военен лекар в различни поделения на БА в системата на ВВС, в радиотехнически войски в Божурище, бил е на мисия на НАТО в Афганистан (2012-2013 г.) като медицински съветник. Във ВМА работи от 2005 г., а от 2018 г. е ръководител на лаборатория „Вирусология”.
От ВМА споделиха публикация на подполковник доц. д-р Методи Кунчев, в която той разказва за битката „очи в очи” с COVID-19.
Ето какво е споделил ръководителят на лаборатория „Вирусология” на ВМА в публикация за armymedia:
Лаборатория „Вирусология” на ВМА е от местата, където сблъсъкът с вируса е „на живо, очи в очи”. И за тези три месеца на пандемията от COVID-19 у нас се уточниха някои интересни неща за този вирус.
На първо място, при всеки организъм изчистването от него става много индивидуално. Впечатленията ни са от пациентите в Инфекциозната клиника на ВМА, които изследваме при постъпване и след 14-я ден с няколко проби, при някои – и на 21-я ден.
И може да се каже, че някои хора по-бързо изчистват вируса и дават две отрицателни проби, а при други той се задържа по-дълго и се налага да продължим карантината с още десетина дена, за да сме сигурни, че организмът вече не отделя вируси.
Нашите инфекционисти клинично установиха и други симптоми, които допълниха общата картина при заразяване с вируса, като загуба на обоняние и вкус, което е често срещано, според данните от пациентите, които изследваме. А често и при първоначално откриване на такива болни в анамнезата се описват такива симптоми.
Геномът на такъв вирус съдържа само РНК и е разкодиран още при проучванията от учените в Китай, които го споделят с останалите учени в света. Това е причината за толкова кратко време да се разработят специфични реактиви, китове за изследване на този вирус, какъвто е PСR.
Тъй като лабораториите имат част от реактивите на много от патогенните вируси, пандемични за света, като грипния, при CОVID-19 се добавят само сонди, насочени към най-специфичните участъци на вируса.
И така за кратко време бяха създадени и специфичните реактиви за изследването му. Т.е. геномът му е абсолютно разчетен и сондите към специфичните му участъци участват в диагностиката на вируса.
Често се пита дали има разлика между вируса в Китай и поразилия Европа. Не мисля, че някой е открил различия в щама на „европейския” и „китайския” вирус, щамът е един и същ. Разликата е в това, че населението в Европа е застаряващо.
Както и че не бяха взети предпазни мерки в Италия или Великобритания, а имаха друг подход в началото на пандемията, който забраняваше карантината. И това е една от причините за високата смъртност, която изглежда по-висока.
Но всъщност, статистиката на починалите показва, че те са около 75-годишна възраст с много придружаващи заболявания именно в страните, които не въведоха навреме по-рестриктивни мерки.
У нас много по-плавно се случват нещата с процеса на заразата. И макар да удължаваме идването на пика на пандемията, това ще благоприятства капацитета на здравната система, за да поеме повечето пациенти в един момент. Затова се надявам и ние да излезем от пандемията с по-малко загуби.
Що се отнася до това дали пикът ще е и по-нисък, то не може да се прогнозира. Но максимум до месец или малко повече ще сме в разгара на заразата, ще преминем пика ѝ и ще влезем в период на отшумяването ѝ, надявам се искрено на това.
Когато сме в пожара на кризата не се мисли толкова дългосрочно за наука и за дисертации, които ще изследват по задълбочено и вируса, и самата пандемия. Казвам го поне за тези, които са на оперативния фронт на борбата със заразата.
Всеки ден всичко е насочено на първо време да се открие нещо ефикасно, което да спре смъртта. Усилията са към това да спасим голямата жертва на тази зараза – по-възрастните ни хора, които са по-незащитени. И битката за това е всеки ден.
Всъщност, в тази битка има хора за всичко. Аз съм офицер и ние в Лабораторията действаме реално на първа линия. Всекидневно казваме кой е с положителна проба, кой е в пика на заболяването си или вече е „изчистен”.
Стратегията се чертае в Националния оперативен щаб и там са хората, които гледат напред. Ние с колегите ми осигуряваме част от информацията, която те ползват, за да изградят стратегия срещу разпространението на вируса. С колегите ми в Лабораторията сме пешките и действаме, както се казва, на бойното поле, виждаме само част от нещата.
А генерал Мутафчийски с хората от щаба сглобяват отделните части от пъзела на картината. Затова и виждат повече от нас.
Но е отговорно това, че и върху обективността на нашата информация се гради стратегия. Тази информация ние получаваме в разгара на битката с вируса.
А като говорим за пандемията днес, това се е случвало и преди, при други пандемии, и не би трябвало да ни плаши. Такъв е животът, който се случва на човечеството.
Въпросът е да не изпадаме в паника, а да приемаме нещата философски, каквито са. И да се надяваме, че човечеството с неговия интелект и потенциал на науката ще успее да оцелее в тази борба за живот, каквато се е водила през столетията.
Този микроорганизъм се опитва да вземе надмощие над нас, но няма да успее".