На днешна дата през 1877 г. император Александър II подписва в Кишинев манифест за обявяване на Руско-турската освободителна война, завършила през следващата година с подписването на Санстефанския мирен договор, който дава независимост на Румъния, Черна гора и Сърбия, както и автономия на създаденото след Берлинския конгрес Княжество България.
В същия ден ръководството на БЦБО отправя Възвание към българския народ, в което призовава всички българи да окажат подкрепа на руската армия. “Всички ние трябва да станем като един человек да посрещнем братски нашите освободители и да съдействаме с всичките си сили на руската армия”.
Възванието е съставено в Букурещ и е подписано от Владимир Йонин, Кириак Цанков, Олимпи Панов, Стефан Стамболов, Петър Енчев, Димитър Иванов, Павел Висковски, Иван Кавалджиев и Иван Вазов.
Българското централно благотворително общество (БЦБО)
Българското централно благотворително общество (БЦБО) е политическа организация на българските емигранти в Румъния. Основана е на 10 юли 1876 г. в Букурещ като продължение на Българското человеколюбиво настоятелство. За неговото създаване голяма роля изиграва Вл. Йонин - пратеник на славянските благотворителни комитети в Санкт Петербург и Москва, които поемат финансирането на БЦБО. Той е избран и за негов почетен председател.
Кой е император Александър II
Александър II е руски император от 19 февруари 1855 г. Той е роден на 29 април 1818 г. от дин. Романови. Най-големият син на Николай I Павлович и Александра Фьодоровна. Политическото положение в Русия след неуспешната Кримска война (1853 г.-1856 г.) създава условия за реформи и Александър II е принуден да ги започне. На 19 февруари 1861 г. отменя крепостното право, поради което е наречен Цар Освободител. Александър II отменя също телесните наказания и въвежда нов университетски устав (1863 г.), земска и съдебна реформи. Започва подготовката на военна реформа. От 1862 г. обявява публично държавния бюджет. След 1866 г. се извършват няколко опита за атентат срещу Александър II. Това довежда до засилване на ролята на органите за вътрешна сигурност и репресиите срещу радикалните течения, организации и движения. Създава върховна разпоредителна комисия (1880 г.) начело с граф Лорис-Меликов. Създава условия за либерализация на обществения живот и проявяване на радикални идеи в публицистиката, литературата и др. области на обществения живот. Приема закон за градско самоуправление (1870 г.) и закон за всеобща военна повинност (1874 г.).
В областта на външната политика Александър II обръща особено внимание на т. нар. източен въпрос и за отменяне условията на Парижкия мирен договор (1856 г.). Продава на САЩ Аляска (1866 г.), присъединява Туркестан (1864 г.), Хива (1873 г.) и Кокандското ханство (1876 г.). За да засили руското влияние на Балканите, започва война с Турция (1877 г.-1878 г.). Войната завършва с успешния за Русия Санстефански мирен договор (1878 г.). Берлинският конгрес (1878 г.) затвърждава политическото положение на Русия в Европа като велика сила. Александър II става жертва на атентат, организиран от радикалната организация "Народна воля".