Капитализирането на „Първа инвестиционна банка“ безспорно трябваше да бъде направено, защото прегледите и стрес тестовете на Европейската централна банка показаха именно това. Дали обаче това трябваше да стане чрез държавата, може да се говори дълго и да се спори. Обикновено, когато държавата спасява определени банки, тя налага условията, а не инвеститорът, който търси пари.
Това заяви бившият вицепремиер и министър на труда и социалната политика Лидия Шулева по повод решението на държавата да инвестира малко над 140 млн. лв. в банката като последната стъпка преди да влезем в чакалнята на еврозоната.
За „Лице в лице“ по бТВ тя обясни, че не може да се каже дали това е цената, която трябва да платим, за да бъдем приети в чакалнята. По думите ѝ има много условия, които трябва да изпълним и да изпълняваме, за да кажем дали цената е само капитализирането на ПИБ.
Все пак тя обясни, че налетите пари от страна на държавата не означава, че ще влезем в чакалнята. „Ние много условия сме изпълнили за Шенген, но не сме вътре“, допълни тя.
Икономиката след кризата
„Много се наложи един термин, който възникна през 90-те години на XX в. в американската армия. Той е свързан със създаване на стратегии за водене на война при непредсказуеми условия – VUCA - volatility, uncertainty, complexity and ambiguity или изменяемост, несигурност, сложност и непредвидимост.
По думите ѝ в термина вече има сериозен бизнес контекст и неговото използване вече е фокусирано върху изграждането на тактики и стратегии за управление на бизнес.
Според нея съвременният бизнес трябва да бъде гъвкав и динамичен, за да бъде по-устойчив и подчерта, че прогнозите от вчера вече не са актуални и не може да се вземат решения на спрямо тях.
„Трябва да инвестираме сериозно в иновации. Ако не инвестираме, няма да постигнем гъвкавостта и устойчивостта, която търсим. Иновациите се раждат в стартъп компаниите“, обясни бившият вицепремиер.