Коментар на Николай Слатински във "Фейсбук"
Бойко Борисов: Всеки да се пази сам!
Дойдохме си на думата.
Аз точно от 60 дни като зациклила латерна, като заяла грамофонна плоча пиша същото и все същото:
Вече не може да се разчита на управляващите.
Те се дистанцираха от противодействието на вируса и изоставиха своите граждани на произвола на съдбата.
Те му отпуснаха края - и правят каквото си искат, пък нека става каквото си ще.
Те нито знаят какво да предприемат, нито ги е грижа за обикновените хора.
Те са в друга реалност и в нея си спинкат сладко-сладко.
Те за 18 новозаразени на ден стиснаха обществото за гушата до задух и задушаване, а за 180 пет пари не дават.
Това им е цялата политика на управляващите - тази на истинските Три "Д":
Дезангажиране - на властта по отношение на противодействието на епидемията.
Демобилизиране - на обществото по отношение на бдителността спрямо заразата.
Демотивиране - на отделния човек по отношение на спазването на разумните мерки за намаляване на риска от вируса.
Сравнете сега какво правят властите в държавите, които успешно се справят с епидемията. И така ще разберете какво значи едно общество да има знаеща и можеща, умна и разумна, активна и ефективна власт.
Ето защо, давайки си сметка на какво некомпетентно и нарцистично Его сме заложници и сме страдащи от стокхолмски синдром към това Его, аз писах, пиша и ще пиша:
1. Всеки от нас е главният и основният, който може да ни опазва от заразяване или поне да намалява риска от заразяване.
2. Властта не само не управлява или поне контролира процеса с ескалацията на корона-вируса, но и с погрешните си решения и абсурдните си послания, създаде удивително благоприятни условия за вируса да се разпространява без задръжки и угризения.
3. Трябва да се стремим към колкото се може по-добра осведоменост за вируса, за да вземаме своите решения като максимално информирани и отговорни личности, а не като първосигнално реагиращи и конспиративно обясняващи си всичко същества.
4. Ние сме изправени пред различни по-нататъшни сценарии на развитие на епидемията и поне един от тях е катастрофичен.
Това изисква от нас психологическа устойчивост, максимална бдителност, активно следене на процесите и разумни мерки за предпазване и самоограничаване.
С други думи ние трябва да се стремим към изграждане на не-рискова, ако може и анти-рискова култура по отношение на вируса – с близките, роднините, приятелите, познатите, колегите, с всички онези, контактите с които са неизбежни или абсолютно невъзможни да се ограничат, без да загубим социалната си, човешка същност.