Всичко, което се случва в страната в последните две години, включително и протестите, които не стихват вече месец, е част от хибридна война. В това е убедена политическият психолог проф. Антоанета Христова, която коментира гражданското недоволство в ефира на „Тази неделя“.
„Всичко, което се случва през последните две години, е част от огромна хибридна война, която става на територията на Балканите и която е част от конфликта, който също е част от миналия ни избор и може би опит да се промени този избор тук и сега“, посочи проф. Христова.
Според нея има разделение между гражданите в протеста, а линиите на конфликт били няколко: „Едната линия е разделение между тези, които са на улицата, и тези, които са организатори и които ги лидират. Част от тях не признават организаторите и лидера в лицето най-силно на Румен Радев. От друга страна са принудени в името на това, че са формулирали своите искани по някакъв начин, да приемат компромисно тяхното присъствие. Втората линия – между самите лидери и самите организатори. Те също изповядват различни интереси. (…) Това вътрешно противопоставяне е голям проблем, свързан с реализацията и постигането на целите на протеста“.
Христова заяви, че правилният изход от ситуацията е да има редовни избори: „За да може всички играчи да излязат пред избирателите, да бъдат видени, да бъдат оценени като хора, като перспектива, като това какво предлагат, за да може през този период нулев да не се даде шанс, да не се даде ръка на играчите, които са външните фактори. Колкото повече се разкрие кой кой е в периода на предкампания, толкова по-сигурни ще бъдат хората, които ще отидат после на урните и ще си пуснат гласовете“.
Според политическия психолог в протестите има хора, които са готови на диалог и именно към тях трябва да се насочат управляващите: „Забележете тишината на всички други, които не са на улицата. Огромната тишина на гражданите, които осъзнават всичките елементи, които изброих като проблеми и които не са сигурни в последствията дали това, което следва от исканията на протеста, няма да бъде по-лошо от това, което е в момента. Тези крайни искания в момента елиминираха за даден период от време възможността за ефективен диалог в името на постигането на определени искания“.