Когато става въпрос за промени в Конституцията, трябва да се търси най-щадящият метод и да се види дали тези промени не са възможни най-напред през промени в законодателството, а на следващо място – през евентуални промени, направени от обикновено Народно събрание. Тази позиция изрази пред БНР Симона Велева, доктор по конституционно право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
„Аристотел е казал, че законът трябва да бъде разум, освободен от страсти. Конституционното право е онзи закон, който трябва да вдъхва разум на цялото законодателство и на цялото общество. Конституцията представлява здравите основи на обществото, представено като къща“, коментира Велева в предаването "Преди всички".
Премахването на института на Великото народно събрание и заложените нови мнозинства с предлаганото намаляване на броя на депутатите създават изключителна неустойчивост на Конституцията и възможност за изключително лесното ѝ променяне във всеки момент в бъдеще, предупреди юристът.
Преамбюлът е част от действащото право и не бива да бъде подценяван, категорична е Симона Велева. Не е вярно, че положенията, заложени в преамбюла, не са действащо право, заяви тя и се мотивира с това, че принципът на справедливостта в съдебната практика се извлича на конституционно ниво именно от преамбюла на Конституцията.
Проектът за нова конституция носи промени в основните права в изключително тесни граници, отбеляза още Симона Велева. Основните права са позиционирани в края на документа, а според нея има причина да са в началото, защото борбата за основните права винаги е предшествала приемането на една конституция и хората винаги са се борели първо за правата си.
По повод въвеждането на индивидуалната конституционна жалба Симона Велева отбеляза, че големият въпрос е не дали гражданите изобщо трябва да имат достъп до Конституционния съд, а какъв да бъде механизмът и процесуалният ред за това.
Велева даде пример с държави, които са се опитали неуспешно да въведат индивидуалната конституционна жалба и изтъкна, че „не е въпрос просто на техническо добавяне на гражданите като субект“.
Симона Велева определи още като "притеснително" правото на законодателна инициатива на прокуратурата, което е разписано в проекта на ГЕРБ.
"Предполагам, че този проект няма да бъде внесен в този вид", посочи още тя в анализа си на предложените от управляващите конституционни промени. „В този проект прозират изключително много грешки, които са може би неволни, но не биха били допуснати от един професионалист".
Великото народно събрание може да се обедини около изцяло различен текст, който да няма нищо общо с поднесения проект, подчерта конституционалистът.
Само за XX век има 10 хиляди проекта за изменение в американската конституция, в която обаче исторически досега са направени само 27 поправки от приемането ѝ през 1787 година, уточни Симона Велева пред "Хоризонт".