Мнозинството в правната парламентарна комисия отхвърли ветото на президента върху част от промените в Изборния кодекс.
В подкрепа на възраженията на Румен Радев се обявиха само представителите на БСП и на ДПС, съобщи БНР.
Президентът оспорва хибридното хартиено - машинно гласуване в секциите над 300 души, натоварването на ЦИК с осигуряването на машинния вот, възможността на референдум гражданите да се произнасят по въпроси от компетентността на Велико народно събрание.
Възраженията на държавния глава бяха представени от правния секретар на Румен Радев Иванка Иванова. Последваха спорове - първо около качеството на самото вето, за което Крум Зарков от БСП припомни, че поредното:
"И както всяко вето на президента и това е всъщност шанс за правната комисия на Народното събрание да преразгледа и да обсъди още веднъж определени моменти. Това вето е по-скоро с много силен политически подтекст, облечен в правни формулировки", отговори на Зарков Християн Митев от "Обединените патриоти".
Споровете продължиха около качеството на законодателния процес, ограничават ли правото на вот машините и опасни ли са те по време на коронавирус, противоконстиционно ли е на референдум гражданите да се произнасят по формата на държавно управление.
Дебатите ще продължат и утре, когато президентското ветото ще се гледа и в пленарната зала.
Държавният глава обяви мотивите си в обръщение към нацията на 28 септември.
Промени малко преди изборите и без обсъждане и реална оценка за въздействие според Румен Радев са удар върху правната конструкция на държавата.
Президентът изтъква, че макар миналата година да е било решено да се премине към изцяло машинно гласуване на президентските и парламентарните избори, промените в Изборния кодекс са допуснали едновременно и машинен, и хартиен вот, което - заедно с ръчното броене на бюлетините, е обезсмислило машинното гласуване.
Той връща и текста, с който законодателят прехвърли изцяло на ЦИК отговорността за машинното гласуване, определяйки го като бягство от отговорност.
Румен Радев оспорва и възможността за референдум по въпроси от компетентността на Великото народно събрание. Той посочва, че винаги е подкрепял обществената необходимост от разширяване на формите на пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, но при ясни правила и без противоречие с Конституцията.
Според държавния глава промените в Изборния кодекс целят отваряне на достатъчно възможности за хаос и изборни манипулации в полза на управляващите, за да бъде гарантирана тяхната победа.