„Символното значение на резолюцията на Европейския парламент за България е, че вече не може да се разчита на ресурса, че управляващият у нас режим представлява Европа в София… Европейският съюз се намира в тежка криза и бъдещето му е нерадостно“. Това каза пред БНР проф. Иво Христов.
По думите му „фактът, че българската държава е създадена с решаващата роля на Русия създава комплекс на малоценност, че генералните проблеми на българското бъдеще следва да се решават отвън, а не са функция на нашата устременост“:
„Това е лош отпечатък върху нашето поведение и той блокира потенциала на българите сами да решават собствените си проблеми“.
В предаването „Политически НЕкоректно“ проф. Христов допълни:
„Проблемът не е в това кой ще спечели изборите в САЩ, проблемът е, че който и да спечели, няма никакво значение. Америка тепърва ще сърба горчивата чаша на жестокото вътрешно раздвоение на американското общество, а това неминуемо ще рефлектира в глобален мащаб… България е в процепа между геополитическите светове. А се намираме в едно от най-лошите си състояния – политическо, икономическо, ментално“.
Проф. Иво Христов подчерта, че Турция никога не се е отказвала от своите икономически, социални и властови форми на контрол върху бившата османска периферия:
„На турските елити никак не им е чужда мисълта, че рано или късно Румелия ще им падне като зряла ябълка в краката… Там се работи методично, грамотно в това направление. Ние чакаме, както винаги сме чакали, някой друг да дойде да ни оправи“.
Според проф. Христов БСП може да спечели следващите избори, ако те са честни:
„По-важният въпрос обаче е какво следва след това... Какъвто ти е народът, такива са ти политиците. Кой създаде питателната среда с мълчание, със страхливост, с глупост, с мързел?“.
Той сподели, че няма илюзии за реалната ефективност на протестите:
„Огромни маси от населението стоят в пасивна позиция и чакат да видят какво ще стане. Активните малцинства са тези, които променят и движат света. Иначе е налице социална пасивност на огромната маса от българското население, отчужденост от каквато и да била публична работа“.