Кончината на патриарх Максим и изборът на негов наследник изправя църквата пред няколко възможности – да се оглави от духовник, който наистина й служи или да попадне в ръцете на такива, които обичат да си общуват с бизнесмени и политици. Обобщението на ситуацията, която предстои, направиха пред bTV бившият юрист на Светия Синод Татяна Дончева и психиатърът д-р Николай Михайлов.
Според Дончева бреговете, на които стоят различните духовници, са обозначени публично с делата им – уповани на вярата или базирани на смяната на скъпи автомобили и часовници.
Обществото има потребност църквата да бъде оглавена от лице, от което да не се срамува, допълни Михайлов. По думите му рисковите варианти са два – новият патриарх да бъде избран след серия от манипулации, включително промяна на устава, или бизнесът, който кръжи опасно около църковните имоти, да инсталира подставено лице.
И двамата защитиха тезата, че наследникът на патриарх Максим не трябва да има досие за принадлежност към бившата Държавна сигурност или ако има, то не трябва да съдържа нищо и публично да се обясни, че е „нещастен инцидент в извънредно сложен период”.
Дончева сподели и собственото си виждане, базирано на впечатленията от работата й с патриарха: „Той разбираше, че ще дойде момент, в който да предаде щафетата. Служеше с вяра и упование и с идеята, че ще стои в църквата, за да я предаде на добри ръце. И аз си мисля, че той е направил каквото трябва, за да попадне църквата в добри ръце”.
Тя коментира, че патриархът е изглеждал привидно инертен, създавайки впечатлението, че не прави нищо. „Изведнъж обаче, като анализираш, установяваш как той е преценял времето да спечели одобрението на международната църковна общност, преди да го удари тогавашното правителство на СДС и Методи Спасов”, даде за пример Дончева.
Михайлов нарече „уродлив” и „малоумен” опита да се унищожи църквата и определи като буфонада начина, по който разколниците атакуваха Максим. „Патриархът ги надживя и биологически и духовно, разпиля ги като бесове при камбанен звън”, каза психиатърът.
Според двамата, запознати с темата, основната роля на църквата оттук нататък ще бъде да намери подходящ диалог с едно неособено религиозно общество.