Вместо да се упражняват в изкуството на публичната пропаганда, шефовете на двете асоциации на заведенията могат да сравнят ограничителните мерки в България с тези във всички - без изключение - европейски страни.
Тогава те ще видят, че навсякъде заведенията са затворени - освен за поръчки до дома, а училищата са в присъствен режим или с частични ограничения. Защо ли? Защото Обществото може да оцелее за известен период от време и без да посещава заведения.
Но асоциализирането на големи групи деца, ангажирането на родителите им в осигуряване на обучението онлайн, което си остава много частично ефективно, са проблеми, които дългосрочно ощетяват обществото и неговото бъдеще.
Спирането на децата от училище трябва да се случва наистина в много крайни случаи. Разбирам аргумента - "ние търпим огромни щети като бизнес". Затова именно цивилизованите европейски страни изплащат сериозни компенсации на засегнатите бизнес отрасли - включително на хотелско-ресторантьорския бизнес, за да имат ресурс да преживеят епидемията и след това да възобновят дейността си.
Ако в България има проблем - той сигурно е в естеството и размера на тези компенсации от страна на държавата. За съжаление у нас собствениците на нощните и развлекателните заведения са властово доста мощна обществена група.
Техният натиск върху държавата е много по- арогантен и силен, отколкото натиска, който могат да упражнят лекари, учители и редови граждани. Затова мерките в България не са сравними с тези в Гърция, например. Нито с Белгия, Франция или Англия.
Това облекчава живота на хората тук в сравнение с този на останала Европа. Стига тези облекчения да не са за сметка на смъртта на слабите, беззащитните, на тези, които не попадат в новините. И за сметка на напрежението и изтощението на и без това малкото останали в България лекари. Защото досегашната оценка на техния труд от държавата и обществото изпрати в емиграция голяма част от тях.
Дано епидемията отрезви тези, които са призвани да управляват здравеопазването като система.