Така наречената Македонска православна църква има същото порочно зачатие като македонския език. Това се посочва в позиция на проф. Николай Овчаров, който твърди, че Охридската архиепископия е Българска архиепископия.
Известният историк и археолог е провокиран от изявление на македонския президент Стево Пендаровски пред "Независен вестник", който казва:
"Ние знаем кои сме и не ни приляга да разговаряме за тези въпроси (за историята и езика). Може да разговаряме за друго - за Коридор № 8, за образователни проекти и т.н., но не бива да разговаряме за историята, тъй като сме политици, а не историци."
Македонският държавен глава допълва, че българските политици правят по-често от българските историци исторически изявления, съобщи dir.bg.
"Добре, господин Президент, ето Ви поредната доза истина, поднесена именно от историците. Сред редицата исторически въпроси с Република Северна Македония е и този за принадлежността на Охридската архиепископия. Това е важно, защото пълната титла на днешните глави на северномакедонската църква е "Македонска православна църква-Охридска архиепископия". Това наименование църквата на югозападните ни съседи си "присвоява" на 12 ноември 2009 г. Т. нар. Македонска православна църква (МПЦ) има същото порочно зачатие, като македонския език", пише проф. Николай Овчаров.
По думите му, тя е създадена след 1944 г. и прави всичко възможно да не бъде свързвана с Българската православна църква.
"На този фон е доста учудващо, че преди няколко години към Светия Синод в София е отправено предложение Българската православна църква да стане църква-майка на Македонската православна църква - Охридска архиепископия. Всичко е прекрасно, но скоро се оказва, че в писмото на МПЦ има условие Българската православна църква да признае македонската църковна независимост. Освен това към нашия Свети синод е отправена покана за участие през 2018 г. в Охрид на 1000-годишнината от учредяването на Охридската архиепископия", посочи професорът.
"След известни колебания на 14 май 2018 г. Светият Синод на Българската православна църква отказва поканата и организира собствено честване с тържествена литургия на 10 юни. За това си действие той получава много критики у нас. Без съмнение обаче такова действие е правилно, защото честването на такова събитие може да става само и единствено в днешната българска столица София, където в наше време е седалището на Българската патриаршия. Защото Охридската архиепископия от ХІ в. е правоприемник на Българската патриаршия от времето на великите царе Симеон и Петър. Това става абсолютно ясно от грамотите, с която победителят в десетилетните българовизантийски войни в края на Х и началото на ХІ в. император Василий ІІ я учредява. Тогава той и придава в духовно подчинение огромна част от земите на бившето Българско царство", заяви Овчаров.
"Съдържанието на тези документи е поредният "нож в сърцето на македонизма". "Много и големи са добрините - пише василевсът в грамотата от 1018/1019 г., - с които човеколюбивият Бог е дарявал през различни времена на нашето царство и които надминават всякакъв брой; а най-голямата от всички е, че ромейската държава се разшири и че държавата на българите мина под един ярем [с нея]." Ето защо той нарежда да се учреди нова архиепископия, която да замени Българската патриаршия. А през 1020 г. василевсът постановява "сегашният пресвети архиепископ да притежава и управлява всичките български епископства както и всички други градове, които бяха под властта на царете Петър и Самуил". "Защото не без кръв, не без труд и пот, а с многогодишна упоритост и с божия помощ тая държава (българската - Н. О.) ни се подари в подчинение от Бога". Определена е и пълната титла, която трябва да носят архиереите в Охрид - "архиепископи на цяла България". Не случайно Василий ІІ ясно споменава цар Петър, син на Симеон Велики, заедно със Самуил. Тъй като е бил наясно каква е държавата, която е покорил, и защо носи прозвището Българоубиец! Ето защо той не желае да нарушава наредбите "на царстващите преди нас" и държи "сегашният пресвети архиепископ на България да има толкова голяма епархия, каквато и колкото голяма е била при цар Петър", добави професор Овчаров.
"Българин е бил и първият охридски архиепископ Йоан Дебърски (1019-1037). След него обаче за архиереи са ръкополагани изключително византийски духовници. Като "архиепископия на цяла България" Охридската епархия просъществува 749 години. През 1767 г. тя е закрита със султанска заповед и нейният диоцез е присъединен към Цариградската Вселенска патриаршия", допълни той.