"Много често получавам критики, най-вече от среди, близки до властите, че се всява едва ли не някаква разнопосочност на мнения и коментари, но аз помня, че живях в едни години, в които нямаше разнопосочност. Всички общества, които имат претенции, че са узрели и готови да се развиват, са склонни да имат избор. А пък изборът предполага достигане до собствено мнение на базата на информация. В света не всичко е само едноцветно." Това каза пред БНР проф. Андрей Чорбанов, директор на департамент "Имунология" в Института по микробиология на БАН.
"Не смятам, че попадам в групата на антиваксърите – аз разработвам ваксини цял живот. Смятам, че кампанията за имунизация в България е изключително стихийно организирана – без ясно послание кой и защо трябва да се имунизира. Би следвало да се започне с тези хора, които са най-уязвими и които най-лесно могат да имат тежък или летален край от срещата с вируса – много възрастните хора и хората с хронични заболявания. Възприетият подход първо да бъдат имунизирани тези, които са най-близко и в контакт с вируса – не смятам, че беше редно да се направи така", заяви той.
"Смисълът на ваксината, като презумпция, като идея, е да предпазва хората от болести, които или в много голяма степен имат някакъв социален ефект, или (най-вече) да бъдат срещу особено опасните инфекции с висока смъртност. Именно затова класическите ваксини до момента, аз съм изключителен поддръжник на тези ваксини, те са направени срещу заболявания, срещу патогени с много висока смъртност. Конкретно за тази инфекция – аз смятам, че медийният шум, който беше вдигнат, направи така, че тя да бъде хиперболизирана до крайност. Разбира се, че не трябва да се подхожда снизходително – този вирус взе много жертви в цял свят. Но, поглеждайки реалистично, има много заболявания, които през годините взимат много повече жертви в световен мащаб и на тях не се обръща внимание по редица причини", посочи проф. Чорбанов.
Той подчерта, че имунологията е доста сложна наука, което е причина в медицинските среди да няма много желаещи за имунолози, като направи уточнение, че не е било необходимо да се имунизират хора, които са прекарали заболяването – ей така "за всеки случай".
"Антителата не са факторът, който определя нашия имунитет срещу този вирус. Те не са нещото, което ни предпазва във времето. Липсата на антитела не значи, че нямаме имунитет и ще се разболеем, както и наличието на титър не значи, че сме абсолютно защитени. Това, което е важно за нашето здраве, е да успеем да генерираме в имунната ни система едни изключително високо профилирани Т-клетки, които в бъдеще да ни осигурят т.нар. "паметов имунитет". Те са факторът, който би ни предпазил, и от тяхното наличие зависи колко е дълъг този имунитет. Т-клетъчният имунитет, който е многопрофилен, разпознава вируса в неговата цялост. Проблемът е, че той няма как да се направи лесно, нито е евтино. Няма как това да бъде масов скрининг тест", коментира имунологът.
"Тези ваксини са нови генерации и не съдържат основния компонент в старите класически ваксини, предизвикващ много от нежеланите странични реакции. Този елемент се нарича адюрант. Това е веществото във ваксината, която стимулира неспецифично имунната система. Тя дразни локално мястото на въвеждане, за да се стартира имунният отговор. Имунният отговор стартира с възпаление. Възпалението е един процес – той не е лоша дума. Това е една фаза, с която започва имунната реакция. За избора на ваксина дори и специалистите още не могат да кажат коя е по-добра като идея. Нещо повече, ваксината, която е на векторен принцип (ДНК ваксина), вече има такава и тя работи – тази срещу еболата. Няма още истинска информация за ефективност. Такава ще има, когато бъде имунизирано населението на една страна поне 70-80% и вирусът изчезне. За момента това никъде нито е направено още, нито е анализирано. Няма как", заяви проф. Андрей Чорбанов.
"В момента са в разработка и вече в процес на регистрация няколко ваксини от следващата генерация – т.нар. "епитопни" или пептидни ваксини. Те представляват такива вирусни компоненти, които се разпознават от вируса – не целите протеини, а само тези компоненти, които са разпознаваеми за имунната система, и те са монтирани в различни носители. В нашия случай ние сме намерили такива епитопи (със съдействието на колегите от МУ), като сме подбрали такива Т-клетъчни епитопи, които са консервирани. Във вируса има много мутиращи елементи, но има и такива, които запазват своята структура във времето. Тези епитопи, тези протеинови фрагменти, се синтезират по изкуствен начин и се монтират в специални носители – липидни наночастици, които са прицелни – ние ги насочваме към клетките, от които започва имунният отговор", каза още проф. Чорбанов.