От дистанцията на времето категорично може да се направи заключението, че първоначално въведеното извънредно положение през март миналата година беше излишна мярка. През пролетта на миналата година нямахме такъв мащаб, обхват, сериозност на ситуацията, които да налагат въвеждането на извънредно положение. Тази позиция изрази пред БНР преподавателят по европейско право Христо Христев. „Очевидно беше един непремерен ход“, каза той в предаването „Преди всички“. Режимът, възприет след май, в по-голяма степен съответства на управлението на Covid ситуацията, смята Христев.
За разлика от други държави, които имат повече опит, при нас за първи път след приемане на действащата Конституция се стигна до мярка извънредно положение и нямаше как реакцията да не е критична, отбеляза Христо Христев.
„В този начален етап имаше едно преиграване със санкционни мерки, с контрол върху придвижването на гражданите, без да имаме такъв мащаб на проблема, какъвто имахме през есента и какъвто имаме в момента.“
В началото на кризата се наложиха прекомерни ограничения, като се проигра ресурс, който ни е необходим сега, подчерта Христо Христев.
„Може би тогава гърмяхме във въздуха. Беше приложен сериозен формат на ограничаване на порядъка на живот в страната. Проигра се този период, с неблагоприятни последици в икономическо отношение, като оставим настрани правната страна на въпроса. След това възниква втори-трети път подобна ситуация, която има реални измерения на епидемична криза, за разлика от ситуацията март – май миналата година, и ние нямаме вече марж за такъв тип мерки. Всички тези ограничения имат своите социално-психологически ефекти – те не трябва да бъдат подценявани", изтъкна Христев.
Според преподавателя гъвкав модел на управление на ситуацията е неизбежен, защото не е реалистично месеци наред ние да сме с прекъснат поток на икономическия живот, да не знаем докога ще продължи това.
Казусът с обвиненията, отправени към председателя на Българския фармацевтичен съюз проф. Асена Сербезова за всяване на паника заради прогнозата ѝ за недостиг на лекарства от миналата пролет - за Христо Христев е „типичен пример за репресивен подход на прилагане на наказателното законодателство“.