Сегашният 44-и състав на българския парламент приключва работата си с одобрение от 18 на сто и неодобрение от 70%, коментират от ”Екзакта рисърч груп” на базата на данни от национално изследване, проведено в периода между 15 и 22 февруари сред 1005 пълнолетни българи по метода ”лице в лице”, цитирани от БТА. Особено изразително е неодобрението към институцията сред столичани, сред младите българи на възраст под 30 години, както и сред най-възрастните - над 60 години.
Добри оценки за работата на 44-то Народно събрание в края на неговия мандат дават 52 на сто от избирателите на ГЕРБ, 38% от привържениците на ВМРО, 17 на сто от избирателите на ДПС, 14% от симпатизантите на Патриотична коалиция "Воля - НФСБ", 7 на сто от избирателите на БСП, 5% от тези на "Има такъв народ" и 3 на сто от симпатизантите на Демократична България.
Председателят на Народното събрание Цвета Караянчева приключва мандата си с 25 на сто одобрение, дял, надхвърлящ одобрението към ръководената от нея институция. Неодобрението към работата ѝ възлиза на 58 на сто. Председателят на парламента има подкрепата на 78% от избирателите на ГЕРБ. Добри оценки за работата на Цвета Караянчева дават 2/3 от избирателите на коалицията "Воля-НФСБ", както и 1/3 от избирателите на ВМРО. Сред симпатизантите на ИТН одобрението към Цвета Караянчева е 8 на сто, колкото е и сред избирателите на ДПС. Най-ниско е одобрението към Председателя на парламента сред избирателите на БСП – едва 4%, и на ДБ – 3 на сто.
България е конституирана като парламентарна република, в която парламентарните избори би следвало да осигуряват политическо представителство по волята на избирателите, уточняват социолозите. В публичното пространство, обаче, от години насам битуват тези, че всеки следващ състав на парламента е по-неодобряван и по-слаб от предишните, което оставя в хората усещането за едно безкрайно дъно на недоверието към институцията и за подмяна на техния вот, смятат от "Екзакта".
Ако се сравни сегашното одобрение на 44-то Народно събрание в края на неговия мандат, с одобрението на 43-то Народно събрание също в края на неговия мандат, по данни на "Екзакта" отсъства каквато и да е значима отлика в оценките. И тогава, и сега, одобрението към парламента е на стойност между 17 и 18 на сто, а неодобрението и към двата състава на парламента се доближава до 70 на сто. Социолозите припомнят и обществените оценки за работата на Народното събрание в края на управлението на Пламен Орешарски, когато неодобрението към институцията достига рекордните 83 процента, а одобрението се свива до 8.5 на сто.
Няма съмнение, че репутацията на парламента е функция на компетентността на законодателите, които обаче трябва да бъдат отдадени на мисията за възвръщане на респекта към държавността у нас, защото демокрацията е преди всичко правила и процедури, които имат за цел да гарантират функционирането на институциите, заключават социолозите.
Изследването е обезпечено със собствени средства в рамките на изследователската програма на Екзакта, а за целите на този коментар са ползвани и данни от архива на "Екзакта Рисърч Груп".