Данъкът, събиран от доходите на българите от спестяванията им в банките, става все по-незначителен източник на приходи за бюджета. За цялата 2020 г. от данък "лихви" в хазната са влезли едва 5.6 млн. лева, според годишния отчет на НАП за събраните налози информира в. СЕГА.
Налогът влезе в сила по идея на финансовия министър на първото правителство на Бойко Борисов - Симеон Дянков, през 2012 г. Прокарването на идеята срещна силна съпротива от всички страни и дори в ГЕРБ имаше отпор. Основните аргументи на противниците на данъка бяха, че той наказва спестовните. Самите банки бяха против държавата да им създава допълнителни бюрократични задължения - да начисляват и внасят данъка. Дянков обаче настояваше, че така само за година ще вкара спасителни 120 000 000 лева в бюджета, който тогава бе в тежко състояние. "Данъкът ще го усетят само богатите, които имат големи влогове", уверяваше по онова време премиерът Бойко Борисов.
Интересен "детайл" е, че заместникът му имаше и други идеи за "гарниране на постната бюджетна пица" - чрез облагане на доходите на гражданите, спечелили от хазартни игри и от борсови сделки. Такива данъци обаче не бяха въведени. Постъпленията от данъка върху лихвите никога не достигнаха поставената от Дянков цел, а с времето непрестанно се смаляваха, за да стигнат дъното си през миналата година.
Резултатът е факт на фона на постоянно увеличаване на депозитите в банките, като често има рекорди в това отношение. По данни на БНБ, "белите пари за черни дни", които българите държат в банките, вече са над 61 млрд. лева. Тогава защо приходите от данък "лихви" са на изчезване? Всъщност парадокс няма, пише изданието. Наред с ръста на депозитите и влоговете има и друга неотклонна тенденция - непрекъснато намаляване на лихвите, които вече са символични - клонят към нулата. Именно това е основната причина при многомилиардната маса пари хората да получават съвсем микроскопични лихви и съответно банките да начисляват и внасят в хазната съвсем дребни суми като данък върху дохода, който изплащат на клиентите си.
Според информацията от НАП, приходите за цялата минала година от данък "лихви" са едва 5,6 млн. лева, което е с 9% по-малко в сравнение с 2019 г. Данъкът върху лихвите по депозитни сметки на граждани формира 0,2% от общите приходи от данъци върху доходите на физически лица, пише в отчета на НАП за 2020 г.
Ставката на данъка е 8%, откакто е въведен. По онова време лихвените проценти по срочните депозити бяха 5-6%. В момента банките масово са свалили лихвите под 1 на сто. Ако имате 10 000 лева на влог и сте успели да договорите банката да ви плаща 1% лихва, т.е. 100 лева годишно, този доход се облага с 8%, т.е. хазната прибира 8 лева данък. При лихва 0.1% налогът е 80 стотинки.
Преди години БСП се заканваше да отмени данъка "Дянков", ако вземе властта, но така и не изпълни обещанието си. Десните партии и много независими икономисти периодично критикуват облагането на доходите от спестяванията и предлагат то да отпадне.