„Политическата ситуация в България е нестабилна и заради психопатологията на политиците“. Това каза пред БНР политологът от Великотърновския университет проф. Филип Узунов.
Психопатологията на властта е научна област, въведена от американците през 30-те години на миналия век за изучаване на поведението и характеропатиите на американските президенти. Българските политици не са застраховани от прояви на психопатологична активност или агресивност, затворени в рамките на дейността, която упражняват, обяснява проф. Узунов. Според него най-сериозният проблем на българските политици е техният нарцисизъм, но за разлика от световните практики, където политиците плащат за създадените от тях скандали, в България характеропатиите на политиците остават ненаказани.
„Когато съответният политик е гранична личност, която не е в добра психическа кондиция, неврастеник, политиката усложнява тази симптоматика и води до неправилни, непремерени политически решения, които могат да имат изключително значение и въздействие върху текущата политическа среда. Най-големият проблем, който виждам в подобна ситуация, е нарцисизмът. Той ескалира и при някои лидери се виждаше много очевидно в последните години. Класически пример е лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов. Първата индикация е говоренето в първо лице - „Аз направих това, аз дадох това, аз реших това“. Тази поведенческа нагласа е характерна и за лидери с утвърдени демокрации, но там има така наречените „институционални усмирителни ризи“, което е законодателството и когато се появи такава симптоматика, институцията се задейства, прави съответния политик по-обран или го изхвърля от текущата политика.
В предаването „12+3“ проф. Филип Узунов допълни:
„В политиката има желязно правило: „Хванат ли те, плащаш“. В България това правило или не се реализира, или се случва само частично. За това има два основни фактора – или народопсихология, или продънена съдебна система, която не разследва“.
Според политолога в чисто характерологически аспект Бойко Борисов и Слави Трифонов са изключително сходни, имат обща психическа конституция и двамата са опасни.
„Позитивът при Трифонов е, че той не е действащ политик. Той се опитва да влезе в политиката, но той няма да присъства в нея както Бойко Борисов. Трифонов ще играе ролята на морален или на криминален авторитет, той ще реши, но ще бъде зад кулисите. Васил Божков прави опит да възвърне накърнената си репутация, но е доста силно надценяван. При Мая Манолова, ако може да се говори за патология, е нейната хиперактивност. Нейната властова мотивация е толкова силна, че тя пренебрегва рисковете към здравето, само и само да остане на политическия гребен на вълната. Корнелия Нинова е сходен типаж с Манолова, но може да има позитивно развитие, опитвайки се да разчисти клановете и да вкара в партията млади хора, но може и да е вътрешна борба за власт с тази кланове. Жан Виденов е неомарксист или неокомунист, симпатичен в някакъв смисъл, но смятам, че една такава формация, ако не се закачи за руската ниша, няма особена перспектива. Връщането на Жан Виденов в политиката е по-скоро късен опит за реабилитация. ДПС е затворена корпоративно-етническа структура и там за политолозите е трудно за анализи“.
Политологът подчерта още, че преди изборите на 11 юли избуява властовата невроза.