Върховният административен съд отправи преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз по казус, свързан с комплексното разрешително на ТЕЦ "Марица Изток" 2 и допустимите нива на замърсяване.
Искането е във връзка с дело, образувано пред ВАС по касационни жалби на Сдружение "За Земята - достъп до правосъдие" и "The Green Tank - гражданско сдружение с нестопанска цел" - Гърция против решение на Административния съд в Стара Загора от август 2020 г.
Целта на преюдициалното запитване е да се тълкуват разпоредби на две директиви на ЕС, които се отнасят до замърсяването на въздуха и околната среда. Това са чл. 15, ал.4 и чл. 18 от Директива 2010/75/ЕС във връзка с чл. 13 и чл. 23, ал.1, втори параграф на Директива 2008/50/ЕО при предоставяне на изключения от Заключенията за най-добри налични техники за големи горивни инсталации, които са разположени в район с наднормено замърсяване.
Според върховните съдии е необходимо такова запитване, тъй като има колизия на норми от вторичното право на ЕС.
Конкретният повод е делото пред ВАС, което касае актуализираното комплексно разрешително на ТЕЦ "Марица Изток 2", издадено от Изпълнителна агенция по околната среда. То е за експлоатация на следните инсталации и съоръжения:
Горивна инсталация за производство на електроенергия;
Инсталация за производство на водород;
Депо за инертни отпадъци, строителни, опасни и неопасни отпадъци.
ВАС приема, че взаимовръзката на изброените разпоредби от двете директиви поставя въпросът дали при разглеждане на искане за изключение от нормите за замърсявате решаващият орган е задължен да извърши оценка на въздействието от всички източници, които допринасят за концентрациите на дадения замърсител в района и при условие че емисиите на ТЕЦ "Марица-изток 2" допринасят за нарушаването на нормите на качество на атмосферния въздух, дали административният орган е имал правна възможност да предостави изключение от европейските норми.
Съгласно чл. 21, ал.3 от Директива 2010/75/ЕС относно емисиите от промишлеността в срок от 4 години от публикуването на това решение всички условия в разрешителните на големи горивни инсталации трябва да се преразгледат и при необходимост, да се актуализират.
Съгласно чл. 18 от Директива 2010/75/ЕС при издаване и актуализация на комплексни разрешителни решаващият орган трябва да направи оценка дали заложените в разрешителното емисионни стойности ще доведат до нарушаване на нормите на качество на атмосферния въздух. Трябва да се направи оценка на въздействието от емисиите на всички източници, които допринасят към формирането на концентрации от дадения замърсител. В случая административният орган е основал оценката си на моделиране, изготвено от оператора с модела PLUME. Въпрос на практическо правоприлагане по делото е дали е изследвано въздействието върху нормите на качество на атмосферния въздух от четирите ТЕЦ-а в района, както и въздействието от битовото горене, като отправни точки в изследване въздействието съгласно Програмата на Община Гълъбово, посочват от ВАС.
Изложените мотиви предполагат различни тълкувания и са от ключово значение за правилното решаване на спора.
За да гарантира правилното прилагане на правото на ЕС при разрешаването на конкретния спор, ВАС отправя до Съда на ЕС следните въпроси:
1.)Член 4, параграф 3 от ДЕС, във връзка с чл. 18 от Директива 2010/75/ЕС и членове 13 и 23 от Директива 2008/50/ЕО, следва ли да се тълкува в смисъл, че при разглеждане на искане за дерогация съгласно чл. 15, параграф 4 от Директива 2010/75/ЕС, компетентният орган трябва да оцени, като вземе предвид всички съответни научни данни за замърсяването, включително мерките в съответната програма за качество на въздуха в дадена зона или агломерация съгласно член 23 от Директива 2008/50/ЕО, дали предоставянето на дерогация може да застраши спазването на стандартите за качество на околната среда?
2.)Член 4, параграф 3 от ДЕС, във връзка с чл. 18 от Директива 2010/75/ЕС и членове 13 и 23 от Директива 2008/50/ЕО, следва ли да се тълкува в смисъл, че при разглеждане на искане за дерогация по чл. 15, параграф 4 от Директива 2010/75/ЕС, компетентният орган трябва да се въздържа от определяне на не толкова строги емисионни норми на замърсители във въздуха от инсталация, при условие че такава дерогация би била в противоречие с мерките, определени в съответната програма за качество на въздуха, приета в дадената зона или агломерация, съгласно член 23 от Директива 2008/50/ЕО и би могла да застраши постигането на целта да се запази възможно най-кратък периодът на превишаване на нормите за качество на въздуха?
3.)Член 4, параграф 3 от ДЕС, във връзка с чл. 18 от Директива 2010/75/ЕС и член 13 от Директива 2008/50/ЕО, следва ли да се тълкува в смисъл, че при разглеждане на искане за дерогация по чл. 15, параграф 4 от Директива 2010/75/ЕС, компетентният орган трябва да прецени, като вземе предвид всички относими научни данни за замърсяването, включително кумулативния ефект с други източници на съответния замърсител, дали определянето на по-малко строги норми за емисии на замърсители на въздуха от инсталация, би допринесло за превишаването на съответните норми за качество на въздуха, определени съгласно чл. 13 от Директива 2008/50/ЕО в дадена зона или агломерация, и ако това е така, дали трябва да се въздържи от предоставяне на дерогация, която би застрашила постигането на стандартите за качество на околната среда?