Десният човек иска да бъде свободен, икономически независим, с възможността да реализира собствената си воля и личните си житейски амбиции, без някой да му обяснява, че не е прав и как трябва да живее, какво да цени. Десният човек знае, че трябва да разчита на себе си, той е отговорен, но очаква от държавата да осигури сигурността на него и на семейството му, да наложи еднакви за всички правила в икономиката и да го остави да работи свободно. Той е отговорен и ще спазва правилата, но нека те са еднакви за всички. Левите политици се страхуват от десния човек именно заради неговото свободолюбие и независимост. Затова го наричат с всякакви страшни епитети - фоб, лош, мразещ, фашист. Така комунистите наричаха преди години българските граждани, които не мислеха като тях. Дясното е защитата на работещия човек. Дясното е отказа държавата да седи не зад работещия човек, а зад цели популации от неграмотни, нежелаещи да работят и нежелаещи да приемат базовата ни култура хора. Дясното е за силна държава, а в силната държава силни са гражданите, а не политиците.
България има нужда от промяна, но промяната не може да дойде от съюза между старата просъветска левица в лицето на БСП и сателитите и, и новата – зелена, модерна, европейска левица в лицето на "ДА, България". Това би означавало не промяна на политиките, водени досега, а просто смяна на хората, които ги изпълняват. Какво имам предвид? ГЕРБ, с любезното съдействие на патриотите в последните години, под маската на дясното изпълняваха във външнополитически план дневния ред на европейската левица, а във вътрешнополитически план защитаваха интереса на статуквото, на пост комунистическата икономическа олигархия. Досегашното управление отказаха да прекъсне връзката на миналото, на старата комунистическа и десарска олигархия с модерната държавност и икономика, и отказаха да се противопоставят на лудостта на новата европейска, зелена и всякаква друга левица. И резултатът от това е днешната остра нуждата от промяна. Хората не искат това, те искат истинска промяна. Но съюзът между старата и новата левица не може, а и не иска да донесе такава промяна. Те самите го казват. Техният упрек към ГЕРБ е не, че са провеждали грешни политики, а в това, че грубо казано са крали при провеждането им. Обещанието от този съюз е не за промяна на политиката, напротив – те казват, че ще провеждат същите политики, но ще го правят с по-добър счетоводен баланс. Но за истинска промяна това не е достатъчно. Хората вече претръпнаха от разказа за голямата политическа битка от миналите избори, резултата от която е едно голямо нищо. Единствения резултат от работата на тази промяна беше възможността ДПС да увеличи вота си в Турция, а ЦИК, избрана от промяната, да разреши само в Турция да гласуват с хартиена бюлетина.
Истинската, същностна промяна може да дойде през ценностна, консервативна, безкомпромисна десница. Промените трябва да се извършат в публичните сфери- образование, здравеопазване и сигурност, икономическа свобода, в социалната система и ценностите. Десница казва, че смисъла на силната държавност е да гарантира образование, здравеопазване и сигурност. Да ги структурира, финансира и да постави такива цели пред тях, че те да бъдат във функция на гражданите, а не генератори на корупция. В центъра на десните политики е работещия, свободния, независим човек, който сам се грижи за себе си и за семейството си, изгражда бъдещето на децата си.
За да се преборят с десния човек левите - и предишните, и модерните използват системата на образование. Затова качеството на образованието в училището спада. Отказват да направят задължително основното образование, защото не желаят то да изгражда образовани и независими хора. Левите наричат училището "социална институция". Използват я да интегрира всякакви малцинства, да социализира децата по начин, който отговаря на левите политически доктрини. А това означава да унищожи традиционните ни ценности, да създаде нов измислен мироглед, произтичащ от левите утопии. С една дума левите разглеждат училището като място за собствената им политическа пропаганда. Това руши устоите на обществото и създава объркани, несигурни и неграмотни поколения. За съжаление България е ярък пример за това.
Системата на образование трябва да се обърне към съществения основен проблем - базовата ни неграмотност. Основното образование трябва да стане задължително, защото в 21 век човек не може да има професия и да се издържа, ако е неграмотен. От това конституционно задължение трябва да произтича забрана за този, който е отказал да получи образование да може да се издържа от държавни помощи. Щом не си изпълняваш задълженията, не можеш да се издържаш на гърба на данъкоплатците. Необразован човек не трябва да може да гласува. Защото неграмотен вот води до неграмотно управление. Ролята и авторитета на учителя трябва да бъде вдигната.
Силна държава означава грамотни, можещи и независими граждани. Национално обединение на десницата вярва, че ще възроди тези ценности.
Хората вярват, че новият парламент ще защити мажоритарните избори. Линк към резултатите