С предложената актуализация на бюджета, която в момента се разглежда от парламента, ще бъдем напълно подготвени да посрещнем нова COVID вълна от порядъка на тази, на която станахме свидетели миналата година, когато за месец и половина-два бяхме в изключително тежко положение. Предвидени са средства за социалните системи, за пълно финансиране до края на годината, в това число и за увеличение на пенсиите, както и средства за подкрепа на бизнеса в размер на 430 млн. лв., както и за всички медицински разходи. Между другото, възстановени са и буферите на МВР и на Министерството на правосъдието.
Това каза служебният министър на финансите Асен Василев пред Dir.bg.
"Най-вероятно между първо и второ четене ще се наложи да се предвидят малко допълнителни средства за посрещане на потенциална бежанска вълна на границата. В момента текат точните разчети, работим с МВР и Министерството на отбраната, за да видим какво ще е необходимо за посрещане на мигрантската вълна.
Всичко това се случва при намаляване на заложения в бюджета за т.г. дефицит. Благодарение на възстановяването на бизнеса, икономиката се възстанови доста добре във второто тримесечие. Към момента приходите са по-високи от предвидените, а до края на годината очакваме допълнителният приход да достигне общо 2 млрд. лв. В същото време допълнителните разходи са около 1.8 млрд. лв., т.е. с 200 млн. лв. намаляваме предварително предвидения бюджетен дефицит.
Така че финансово страната е стабилна, средства има, ако завърши процесът по актуализация на бюджета, ще имаме и възможност да разходваме тези средства целево, така че да подпомогнем всички ключови системи в страната." - допълни Василев.
"В парламента ние внесохме актуализация, която е доста проста, така да се каже, не се пипат разходите на отделните министерства, има допълнителен приход, който ще се харчи целево за подкрепа на ключовите системи, свързани с кризата - здравеопазване, бизнес, социална система, плюс някои неотложни и ключови разходи, като например, че ще имаме още един-непредвидени избори през тази година, а може би даже и още два пъти. Това е предложението на служебното правителство. Оттук нататък парламентът решава каква всъщност да бъде актуализацията. Между първо и второ четене могат да се направят сериозни корекции в част от тези показатели.
Служебното правителство внесе актуализация, която бе напълно съгласувана по всички процедури и с работодателските организации, и с профсъюзите, както и с широката бизнес общественост, също с Българския лекарски съюз и с Българския зъболекарски съюз. Така че да има разбиране, че всички системи ще са финансирани в достатъчна степен, за да посрещнат кризите, които се задават. Ако парламентарните сили искат да правят корекции, аз бих ги посъветвал първо да говорят с тези организации, да бъдат съгласувани корекциите, за да не се окажем в ситуация, в която парламентът взема решение, което след това се оказва неудачно от гледна точка на финансирането, което е необходимо за посрещането било на здравна криза, било на криза с мигрантите, било на потенциалните мерки за подкрепа на бизнеса." - каза министърът.
Относно съставяне на бюджет за 2022 година, министърът коментира:
"По Закона за публичните финанси бюджетната процедура за 2022 г. вече е започната. Министерството на финансите е издало указания към първостепенните и второстепенните разпоредители с бюджет как да започнат да си подготвят разчетите. Същинската част от подготовката на бюджета за догодина ще се случи през септември, като през октомври вече трябва да има готов проект, който да бъде представен на парламента. Това е по закон. Независимо дали е служебно или редовно правителството, този процес трябва да се случи, за да има готов законопроект за бюджета за догодина. Оттам нататък парламентът може да го приеме или не.
Що се отнася до указанията, които сме дали, те са доста прости - доколкото е възможно да се оптимизират съществуващите и да се преразгледат процеси и структури, които може би са необходими, но не са оптимални, с цел намаляване на разходите на министерствата и другите разпоредители на бюджетни средства. Не залагаме някакви нови драстични политики в бюджета за догодина. Залагаме обаче да има пълно финансиране на капиталовите разходи, т.е. не да се залагат 300 млн. лв., а да се харчи 1 млрд., какъвто беше случаят с АПИ.
Когато ще се правят капиталови разходи и има пари за тях в бюджета, те трябва да бъдат заложени в пълния им вид, за да може парламентът да прецени дали иска да финансира тези разходи точно в този им вид. Другото важно е капиталовите разходи да бъдат заложени на проектен принцип, така че било общини, било първостепенни разпоредители с бюджетни средства, да покажат, че имат такъв проект, който е на тази фаза, необходими са толкова средства в рамките на следващата година, за да може този проект да бъде реализиран. И това трябва да бъде описано и предложено на парламента, така че приемайки бюджета за следващата година, да се приеме и капиталовата програма на правителството."
Във връзка с навлизането на България в еврозоната, Василев сподели:
"Служебният кабинет води политика, която би позволила на България да влезе в еврозоната, ако тя поиска. Т.е. не правим прекомерни дефицити, изпълнява се планът за присъединяване към еврозоната, който още преди година - година и половина беше приет, така че да не затваряме опцията за присъединяване.
Дали България трябва да се присъедини към еврозоната или не, казвал съм и преди, по темата трябва да се проведе широк обществен дебат и да се вземе информирано решение от обществото. Истината е, че в момента България, като макроикономически зависимости и възможности за въздействие на пазара, е в еврозоната. Защото ние имаме фиксиран курс лев-евро, което означава, че не можем да водим собствена парична политика. Основната роля на централните банки, когато една държава е извън еврозоната, е да водят собствена парична политика. Това при нас, заради валутния борд, е невъзможно. Както говорихме по-рано по отношение на инфлацията, ние директно внасяме европейската в България. Каквото и движение да има на еврото спрямо други валути, то автоматично се прехвърля на движението на лева спрямо тях. Така че до голяма степен влизането ни в еврозоната не би се отразило драстично на икономиката, защото ние сме вързани с еврото вече повече от 20 години.
Въпреки това обаче има аспекти, които трябва да се разгледат. Те са свързани, например, с регулацията на банковия сектор и как това се случва. Свързани са също и с това, че върху целия износ има "данък" около 1% заради превалутирането на лев в евро и обратното, което е постоянен процес. Този "данък" би изчезнал при влизането ни в еврозоната. Лихвените проценти по кредитите също биха се променили. Това го виждаме и в момента - има разлика между кредитите в лева и евро, като вторите са малко по-евтини.
Ефектът на закръглянето при крайните цени също не трябва да се изпуска. Там е възможно при преход от едната към другата валута да се получи завишаване на цените именно заради закръглянето. Точно поради тази причина в плана за въвеждане на еврото е разписано, че една година след приемането на единната валута, цените ще се публикуват и в двете, за да се ограничи възможността търговците да предприемат такива действия.
Но за всичко това трябва да има един широк обществен дебат, който да прецени дали трябва да влезем в еврозоната или не, какви са ползите, какви са минусите и на тази база да се вземе информирано решение."
'Моментът, в който трябва да влезем в еврозоната е моментът, в който имаме достатъчно силни институции, които няма да позволят премахването на валутния борд и изведнъж да се освободи възможността правителството на България да трупа прекомерно дефицит. Т.е. преди влизането в еврозоната трябва да изработим механизъм, чрез който това, което ни дава валутният борд, като "усмирителна риза" на политиците, да бъде по някакъв начин заместено от подобен механизъм.
Защото влизайки в еврозоната без такава "усмирителна риза", шансът да тръгнат едни огромни публични харчове и трупане на дълг всъщност е доста голям. Това е свързано отчасти и с зачистване на съдебната система, отчасти и с изработването на икономически механизми, които да играят ролята, която играе в момента валутният борд." - заяви Василев своето лично мнение относно кога трябва страната да стане част от еврозоната.
"Доста ясно заявихме по повод и на една друга покана, че трябва да има съгласие по политиките, които ще бъдат водени, особено икономическите и финансовите, защото ако там няма съгласие, трябва някой друг да ги води. Трябва да е ясен и съставът на кабинета и с кои други хора ще се работи. Защото Министерски съвет е колективен орган и той трябва да може да работи спокойно, колегиално, без ексцесии и без популизъм.
Трябва да има също разбиране относно кадровият състав и както обичам да казвам - аз реагирам лошо на телефонни обаждания, т.е. трябва да има независимост в действията, която да е гарантирана. И съответно едно такова правителство трябва да има ясно изразена парламентарна подкрепа, защото иначе би било поставено в ситуация на невъзможност да работи. Ако някой може да ми отговорите на тези въпроси, аз бих могъл да отговоря дали бих се включил в редовно правителство." - завърши Василев, коментирайки дали евентуално би се присъединил към едно редовно правителство.