Актът на независимост е бил важен повече за държавниците, за политиците и по-малко за народа. Това коментира историкът проф. Искра Баева в "Денят започва".
"За народа нищо особено не се е променило. Тази дата е нещо, което се отразява на международното място и роля на България, във вътрешния живот не се усеща по този начин и въпреки това има ентусиазъм", смята проф. Баева.
Според нея независимостта върви най-вече с отговорността.
"Защото да си независим означава да се освободиш от волята на другите, да останеш на собствената си воля, сам да вземаш решенията и тези решения могат да бъдат погрешни и да доведат до тежки резултати, както и става", смята проф. Баева.
За разлика от Освобождението и от Съединението, в Независимостта няма участие на народа и затова тази дата остава малко в сянката от гледна точка на народа, смята проф. Искра Баева.
Според нея, независимостта е преди всичко отговорност на държавниците.
"Каузата не е толкова независимостта, колкото каузата за обединението, каузата за събиране на всички българи в една държава, води до невероятен ентусиазъм и героизъм на българите в няколко войни. Струва ми се, че дипломацията която осигурява независимостта на България в следващите периоди не съумява да изиграе своята роля и обидата на хората, които воюват, от това че са положени огромни усилия, а резултати няма е много голяма", допълни проф. Баева.
Според журналиста Тони Николов обявяването на Независимостта на България е символен акт.
"Каква разлика има с 113 години отстояние, тогава се е разсъждавало по друг начин. Независимостта предполага една осъществена свобода, овладяна свобода и това е последното стъпало, като че ли България е била готова на много неща", каза още Николов.
"В продължение на половин век този ден на Независимостта беше забравен и не беше отбелязван и това също е много показателно за пренареждане на националната ни история", отбеляза още журналистът.
"Денят е празничен. Той трябва да ни напомни за отговорността на независимостта", напомни отново проф. Баева.