"Държавата напоследък ударно емитира държавни ценни книжа. Има очаквания, че дългът ни ще става все по-скъп".
Прогнозата е на икономиста Румен Гълъбинов специално за ФАКТИ.
"Вече няма да може да рефинансираме старите с нови евтини дългове.Освен това има maturity mismatch на падежите през следващите години. При положение, че вървим към постепенно увеличаване на краткосрочните лихви е много вероятно да се получи временна стагфлация. А при стагфлация фиксираните доходи спадат в реално изражение и се губят работни места. За съжаление към момента няма нищо оповестено относно бюджет 2022 г. и макроикономическата прогноза за следващите 3 години", заяви икономистът
Той посочи три потенциални риска за България в следващите месеци:
1. Оскъпяване и увеличаване на държавния дълг, както и покачване на дефицита в държавния бюджет;
2. Забавяне на икономическия растеж, продължаващ спад на инвестициите и вероятност за навлизане във временна стагфлация;
3. Липса на икономически и социални реформи в провежданата политика. С висока инфлация и увеличаващ се дълг може скоро да не видим Еврозона. Това, което е важно да се следи е състоянието на заетостта и безработицата и как се изменят разходите на бизнеса. Държавните харчове и стимули ще стимулират потреблението, но и ще помпат инфлацията.
Гълъбинов смята, че инфлацията ще се забави в случай на свиване на фискалните стимули и/или спад в цените на горивата.
Ръстът ни от друга страна ще зависи и от скоростта на възстановяване на Германия и Еврозоната. Стимулите за ръста са най-вече вътрешни (потреблението) и външни (нетния износ). Те ще продължат да дърпат българската икономика и през 2022г.
В условия на правителствени стимули за бизнеса и увеличени социални доходи, които да стимулират вътрешното потребление, вероятно може да успеем по-бързо да се измъкнем от стагфлацията.