Основната битка в изборите за нов парламент на 14 ноември ще е за второто място, Румен Радев запазва шанс за победа на първия тур от вота за президент, макар това да изглежда по-трудно в сравнение с периода преди няколко седмици и да остава по-малко вероятната опция. Това са част от изводите в проучване на "Галъп интернешънъл болкан" по поръчка на БНР, проведено между 1 и 9 ноември сред 1006 пълнолетни българи лице в лице.
Ако изборите за Народно събрание бяха в края на първата десетдневка на ноември, ГЕРБ биха получили 23,5% от вота, „Продължаваме промяната“ и БСП са с равни изгледи, съответно с 15,5% и 15,2%. „Има такъв народ“ се ползва с 11,4% електорална готовност. ДПС – 11,3%, „Демократична България“ – 9,6%. 3,5% от възнамеряващите да гласуват посочват „Възраждане“, 3,4% – „Изправи се, България! Ние идваме“, ВМРО – 2,1%. 4,5% ще предпочетат други опции.
Оказва се, че основна битка ще е за второто място, т.е. за евентуално ключовия втори мандат за съставяне на правителство – между по-твърдата БСП и партията с по-голям резерв – ПП. За момента изходът от тази борба е непредвидим.
По всичко личи, че първото място остава при ГЕРБ. Интересно ще е и в борбата за следващите места, както и за бариерата. Дистанциите са малки и структурата на вота ще зависи от активността и степените на мобилизация на различните електорати. По традиция, петнадесетина до двадесетина процента от вота се решава в последните няколко дни и в самия изборен ден, затова и данните от изследвания като това са моментни снимки преди финалната права, а не прогнози за изборен резултат.
58,4% заявяват, че ще гласуват със сигурност в парламентарните избори. Това се равнява условно на около 3,2 милиона души. Спрямо формалния списък това означава близо 48%.
В условията на Covid и машинен вот обаче част от гласоподавателите биха се въздържали макар да декларират готовност за гласуване. Заради изборите две в едно – от друга страна пък – има и повече стимул за гласуване. Затова и не би била изненадваща широка вариация в активността – под и над фиксираните сега ориентировъчни стойности.
Ако президентските избори бяха в края на първата десетдневка на ноември, 48,6% биха гласували за Румен Радев, 25,3% – за Анастас Герджиков, 9,1% – за Мустафа Карадайъ, 5,2% – за Лозан Панов, 3% – за Костадин Костадинов, 1,5% за Милен Михов. 1,1% казват, че ще гласуват за Луна Йорданова. 2,1% казват, че ще гласуват с „Не подкрепям никого“. 4,1% ще предпочетат други опции.
58,2% казват, че със сигурност биха гласували на президентските избори, което също условно се равнява на около 3,2 милиона души, т.е. близо 48% от формалния списък. Бариерата за избягване на втори тур е около 3,35 милиона души. Дистанцията не е голяма и зависи от степента на мобилизация на гласуващите.
В крайна сметка, данните сочат, че и като възможна активност, и като дял от гласовете, Румен Радев запазва шанс за победа още на първи тур, макар това да изглежда по-трудно в сравнение с периода преди няколко седмици и да остава по-малко вероятната опция. Евентуална победа още от първи тур ще зависи от способностите на Радев да активизира вот във финалните дни.
На евентуален втори тур биха се изправили Румен Радев и Анастас Герджиков.
Уважаеми читателю,
14 ноември 2021 г. ще е уникален ден, когато ти ще гласуваш едновременно за конкретен човек (мажоритарен избор на президент) и за списък от хора (подбрани от и верни на задкулисието нови депутати).
Усещаш ли разликата?