Пет дни преди вота за парламент - към 9 ноември, ГЕРБ запазва позицията си на първа политическа сила с 24% от гласовете на твърдо решилите да гласуват.
Това показват данните от изследване на „Екзакта Рисърч Груп“, финансирано със собствени средства. То е проведено в периода от 6-9 ноември сред 1025 пълнолетни граждани в 91 населени места.
Оспорвана остава битката за второто място между „Продължаваме промяната“ (ПП) и БСП. Преднината на ПП пред БСП е минимална – от 0,7%. Електоралната подкрепа за ПП е 16,2%, а тази за БСП - 15,5%.
Четвърти са „Има такъв народ“ с електорална тежест от 11,5%, пети - ДПС с електорален дял от 9,9%, а шести - „Демократична България“ с 9,6%.
В последните дни на кампанията ИБГНИ втвърдяват електората си и ограничават „изтичането” му към други партии. Това в момента е единствената по-малка формация, която „стъпва” на 4-процентната бариера и успява да влезе в парламента, сочат данните на „Екзакта“.
Вотът за президент
Кандидатпрезидентската двойка Румен Радев - Илияна Йотова получава 48% подкрепа, а Анастас Герджиков - Невяна Митева-Матеева – 27,9%.
Трети са Мустафа Карадайъ и Искра Михайлова с 9%, а четвърти – Лозан Панов и Мария Касимова-Моасе с 6,8%.
Кандидатпрезидентската двойка на „Възраждане“ Костадин Костадинов и Елена Гунчева получава 2,4%, а на ВМРО Милен Михов и Мария Цветкова – 2,3%.
0,4% посочват, че ще гласуват с „Не подкрепям никого”, а общо 3,2% посочват, че ще гласуват за други кандидати.
Румен Радев и Илияна Йотова получават пълна подкрепа от избирателите на БСП и почти 90-процентова подкрепа от привържениците на ИТН, както и от гласуващите за ИБГНИ. 86% от избирателите на ПП декларират подкрепа за Радев.
Герджиков и Митева получават близо 90-процентова подкрепа от избирателите на ГЕРБ, а също и част от гласовете на избиратели от ДБ и от ВМРО.
97% от избирателите на ДПС подкрепят за президент Карадайъ, а Лозан Панов е подкрепян от две трети от избирателите на ДБ.
Избирателна активност
Броени дни преди вота се регистрира свиване на дяловете на твърдо решилите да гласуват избиратели. Ако в началото на ноември 49% от българите вярваха, че изборите ще бъдат честни, то към 9 ноември този дял се свива до 43%.
Убедени в честността на вота са най-често избирателите на БСП - 77%, а най-малко вярват в честността на вота избирателите на ГЕРБ - 18%. Сред политически апатичните българи расте недоверието към честността на вота.
47-48% е декларираната готовност да се гласува за двата вота на 14 ноември. Твърдо решилите да гласуват, но все още колебаещи се за кого да дадат гласа си както за президент, така и за парламент не намаляват през последните седмици. Техният дял остава в рамките на 8-9% от твърдо решилите да гласуват.
В сегашното изследване се регистрира по-ниска декларативна активност сред младите на възраст до 30 години. Младите българи декларират малко по-висок интерес към парламентарния вот в сравнение с президентския.
Твърдо решилите да гласуват за президент са по-често на възраст над 40 години, висшисти и хора, живеещи в населените места извън столицата. Сред твърдо решилите да гласуват и избралите кого да подкрепят на парламентарния вот има по-често висшисти, жители на градовете областни центрове и хора на възраст над 30 години.
С най-твърди и мобилизирани ядра до деня на вота остават БСП, ГЕРБ и ДПС, а към високи нива на мобилизация в края на кампанията се приближават електоратите на ИТН и на ИБГНИ.
Изследването на „Екзакта Рисърч Груп“ е проведено в периода от 6-9 ноември сред 1025 пълнолетни български граждани в 91 населени места. Методиката на регистрация е пряко полустандартизирано “face to face” интервю. Изследването е финансирано със собствени средства на „Екзакта Рисърч Груп”. То е проведено на територията на България и даннитене включват информация за вота на избирателите от чужбина.
Уважаеми читателю,
14 ноември 2021 г. ще е уникален ден, когато ти ще гласуваш едновременно за конкретен човек (мажоритарен избор на президент) и за списък от хора (подбрани от и верни на задкулисието нови депутати).
Усещаш ли разликата?