"Идеята приемникът на КПКОНПИ да има пълни разследващи функции - в това число подслушване, проследяване, задържане - е смущаваща. Но по-плашещото е идеята всички инспекторати в държавните звена да преминат към наследника на КПКОНПИ. Това е една малко по-уродлива форма от Комитета за държавна сигурност през 60-те година на миналия век. Имаме ДАНС с подслушване и проследяване с всички екстри, имаме МВР, имаме прокуратура и имаме военни служби. И сега ще направим пета, още повече, както се говори - с евентуални нейни инструментариуми, т.е. да се изгражда отново апарат за подслушване проследяване и т.н. Това са неща, с които, ако започва едно управление, катастрофата е неизбежна".
Този коментар направи в предаването "Политически НЕкоректно" по БНР Румен Петков, лидер на партия АБВ, която е част от коалицията "БСП за България".
Той припомни обществената реакция по време на първото правителство на ГЕРБ, когато стана ясно, че министърът на вътрешните работи Цветан Цветанов е използвал по 15-16 хиляди подслушвания и проследявания годишно:
"Ние в момента имаме проблем. Нямаме единен регистър на подслушванията. Това означава, че един човек може да бъде подслушван от 2-3 звена. Когато направихме БОРКОР с идея да смажем корупцията - тя набъбна. След това направихме КПКОНПИ. Тогава обяснявахме, че в този си вид тази комисия няма как да сработи и може да се превърне в инструмент за разправа. В момента в КПКОНПИ има дела за стотици милиони и когато се казва, че трябва да се правят промени, трябва тези неща да са ясни".
Румен Петков подчерта, че подкрепя казаното от Кирил Петков при откриването на 47-ото Народно събрание, че е време за истинско правосъдие в България, "където никой не се чувства безнаказан":
"В това число и всички 240 депутати, които са избрани сега", смята лидерът на АБВ.
По думите му активният диалог и диалогът пред очите на обществото са необходимите инструменти, за да бъде едно коалиционно управление успешно:
"Приветствам диалога, но той трябва да бъде активен фактор в нашето ежедневие, а не да започнем един диалог пред публиката, да се скрием после от нея и след това да замерим публиката с крайния продукт".
Според Петков е ясно, че в коалиционното правителство ще има квоти на всяка от формациите.
"Ако се запази една смущаваща тенденция, тя би могла да е чисто медийна интерпретация, аз не бих я приписал на кой от политическите участници в диалога, ресурсите да бъдат контролирани на 2-3 места в държавата, а всичко останало да бъде обезвъздушено... ако продължава да се създава впечатлението, че животът почва днес и аз лично държа да управлявам това, това и това - мисля, че кризата е неизбежна.
Ако диалогът е с решимост за утре, ако в него общественият и държавният интерес е водещият, в това число някои от формациите да претърпят щети, мисля, че могат да са безпредметни страховете, че март-април 2022-ра ще си говорим за избори", каза лидерът на АБВ.
Междувременно стана ясно, че АБВ представя конкретни предложения по структурирането на кабинета и бъдещото управление на държавата на ръководството на БСП, като партньор в КП „БСП за България“.
Документът е оформен, след провелия се днес Национален съвет в централата на партията. Експертизата, която АБВ предлага, е насочена към стратегически решения в сферата на регионалното развитие, култура, околна среда, национална сигурност, съдебна реформа.
Сегашните структурни промени не изчерпват необходимостта от цялостен анализ на структурата на Министерски съвет и неговата функционалност, включително инструментите за контрол и гарантиране на публичност и хигиена в работата на неговите звена, се посочва в предложените решения.
Текстът на документа ще бъде публикуван на официалната страница на ПП АБВ, след като с него бъдат запознати партньорите от КП „БСП за България“.