Защо данните от последното преброяване сочат, че българите в момента са 6 и половина милиона, а избирателните списъци не отразяват факта, че за 10 години нацията ни се е стопила рекордно с 844 000 хиляди души?
Промени в законодателството ни и пълен одит на списъците са начините да бъде отговорено на този въпрос, според експерти.
Казусът след преброяването, при който реално се оказа, че цялото население има право и да участва на избори коментира Антоанета Цонева от ДБ в "Денят започва" по БНТ.
Данните на НСИ и на парламентарната комисия за българите в чужбина, сочели, че в момента сънародниците ни зад граница са около милион и половина и това обяснявало разликата в избирателните списъци.
"Няма никакво изкривяване на данни, защото едно е преброяването което брои хората в страната и ги установява, а списъците за гласуване се съставят от ГРАО на база, че всеки граждани над 18 години, който има ЕГН, влиза в тях. Хората, които са извън страната, са разликата между едната и другата стойност", обясни Цонева.
Според Румяна Дечева от Обществения съвет към ЦИК, за да станат избирателните списъци точни, са нужни законодателни промени и политическа воля за извършването на подробен одит на това точно къде сме и колко сме. Методиките затова били три и резултатите щели да станат ясни за не повече от месец. Първият начин е чрез физическа проверка
"Изпращат се хора на място, взима се списъкът и се проверява тези хора от него там ли са, не са ли. Стандартно статистическо проучване", заяви Дечева.
БНТ: Имаме ли кадровия поетнциал да извършим това?
- Разбира се, много евтино и изключително бързо занимание.
Другата методика била обратна от хора към списък . Проверява се на адресите кои и на каква възраст хора живеят и после се сравянва дали фигурират в списъците. Това, според Дечева, също щяло да покаже сериозни несъответствия.
БНТ: Така и така минаха преброители ,защо не се потърси съвпадение със списъците
Румяна Дечева: Защото много неща в нашата страна стават по средновековен феодален начин - всеки гледа неговия мандат и параметри на отговорност и не са създадени до момента законово хоризонталните връзки които биха ни дали възможност да направим това толкова просто стандартно упражнение.
Третата методика включва сравняване на база данни като регистрация на автомобили, данъчна регистрация и други, които биха могли да се сравнят с избирателните списъци.
В момента под ръководството на Румяна Дечева се извършва обстоен анализ на всички добри европейски практики които биха могли да бъдат предложени у нас за качествен одит на избирателните списъци.
Резултатите от анализите ще бъдат предоставени на всички държавни институции в България. Промяната в реалния брой гласоподаватели би довела и в промяна на настоящите 240 депутатски мандата в парламента подчертаха още Цонева и Дечева.