В интервю за македонската агенция МИА българският премиер Кирил Петков, който отива на посещение в РС Македония във вторник, заяви, че не носи анекс към Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество, а отива с градивен тон и готовност за ново начало. По думите му това ново начало „ще бъде по-динамично, по-практично, освободено от предишните декларативни ангажименти и насочено към конкретните важни въпроси, засягащи ежедневието на гражданите на двете страни”, съобщават от БГНЕС.
„Идвам с градивен тон и готовност да започнем съвместна работа. Нямам готов документ или нещо подобно, защото всички тези документи нямат смисъл, ако не дадем реална мотивация, че трябва да свършим работата. Предлагам да оставим документите като втора стъпка и да започнем първо с нещо, за което ще запишем в следващия документ. В противен случай опасността е да напишем документ и след това какво? Тук задачата е да направим програма, да направим работните групи, да започнем диалог, да имаме чувство за взаимно доверие, да има добри намерения от двете страни и да си поставим цели, които искаме да постигнем в най-кратки възможни срокове”, подчерта Петков в интервюто. Той оцени като много конструктивен телефонния разговор, който проведе с номинирания за премиер Димитър Ковачевски, и изрази увереност, че двамата с него като фигури от икономическата и бизнес сфера, имат еднаква енергия да вървят нещата напред. Българският премиер изрази надежда, че по време на визитата ще се споразумеят за създаването на пет работни групи - по икономиката, културата, инфраструктурата, европейската интеграция и историята. Сътрудничеството и добросъседството, казва Петков, трябва да се укрепват от групите по интереси в дадена сфера, а не от политиците. Целта на посещението, добави той, е да се направи програма за заседанията на тези работни групи, които да се срещат веднъж месечно, за да се постигне напредък по всички въпроси.
„Трябва непрекъснато да общуваме, да напредваме. Моите надежди са да се договоря по време на нашето посещение да направим тези пет работни групи. Не искам само политици да идват и да говорят. Когато говоря за икономика, искам да видя всички наши компании, които искат и имат интерес към Република Северна Македония, всички фирми от вашата страна, които имат интерес към България. На тази среща не са нужни политици, на тази среща са нужни хора, които искат да работят, да правят бизнес заедно, допълва Петков, който отбелязва, че лично той като министър-председател не може да разбере как все още няма директен полет между Скопие и София.
В интервюто той се спира и на предварително определения шестмесечен срок за решаване на спора. Но на Консултативния съвет по национална сигурност към президента държавният глава Румен Радев застъпи позицията, че са необходими не срокове, а реални резултати. „Ако кажа определен срок, шест месеца, започваме със същата декларативност. Трябва да видим какви са проблемите, как ще ги решим. Срокът зависи само от готовността на всяка от страните да си подадат ръка и да довършат работата заедно”, казва Петков. Българският премиер подчертава, че има лесни неща, но има и по-трудни и чувствителни, които трябва да се решават.
„Смятам, че с приятелски, конструктивен подход може да се решават както лесни, така и трудни проблеми. Но най-важното е да имаме доверие и се надявам, че ще изградим това доверие с нещата, които правим заедно”, каза Петков, който допълни, че с конструктивен диалог всички тези въпроси са разрешими.
В интервюто за МИА Петков говори и за разрушителните сили както в Северна Македония, така и в България, които са склонни да отстъпват и работят срещу добросъседството, за борбата с корупцията в страната му, но и в по-широк контекст за Балканския регион.
„Трябва да отстраним всички, които печелят на гърба на нашите народи. Защото има малка група хора, които правят пари чрез корупция за сметка на всички останали. Мисля, че те са част от разрушителните елементи, които са свързани и поставят въпроса дали добросъседството между двете страни е добро, или не“, каза Петков. Българският премиер се позова и на очакванията на страната ни да се присъедини към Еврозоната, натиска върху България за разрешаване на спора и ситуацията на Балканите.