Бащи, чиито родителски права не са защитени, организират протест, който ще се състои в четвъртък от 9 часа в столицата. Той е за всички родители, включително и майки, които не могат да виждат децата си заради действията на бившите си половинки и правосъдната практика у нас, обясняват пред bTV Карло Луканов, Краси Йовчев и Емил Ангелов.
Тримата са формирали фондация на бащите в подобно положение и смятат да направят предложение до ВКС за промяна на практиката за родителските права в България, която не е реформирана от 1974 година и дава несправедливо по думите им преимущество на майката.
Карло Луканов има дъщеря на 12 г., която вижда поне 2 пъти в месеца. Въпреки това не е доволен от тези няколко часа „свиждания”, както законът определя срещите им. „Искаме да ни зачитат като пълноправни родители. Съвременната практика поставя детето на първо място, а родителите са равни”, казва той.
Краси Йовчев от друга страна има дете на година и половина. Със съпругата му още нямат постановен развод, но въпреки това тя не му позволява да има контакт с детето. След като не го бил виждал повече от 2 месеца, мъжът се обърнал за съдействие към Закрила на детето. От институцията му помогнали да види бебето си, но само за 2 часа и то в тяхно присъствие.
„Жена ми казва, че съм бил заплаха, че мога да го отвлека в чужбина, при положение че имам фирма и трудов договор. Искам от институциите съдействие, а те вдигат ръцете, казват ми аз да предложа какво да направим. Аз искам да приложат закона, но на никой не му се занимава”, смята Йовчев.
Случаят на Емил Ангелов е по-сложен от правна гледна точка. Той и съпругата му имат брак в България, както и 12-годишен син, който също е роден тук. От няколко години обаче семейството пребивава в Канада. Поради семейни проблеми се стига до решение за развод – документи пръв подава Ангелов в България през юни миналата година.
Съпругата му обаче подава дни по-късно молба за развод в Канада. Въпреки че според международните закони едно и също дело не може да се води в две отделни държави, на практика това се получава, тъй като никоя страна не желае да уважи процеса в другата.
„Там законът е по английското право, а тук е друг. Там трябва да мине 1 година, за да има развод, независимо от обстоятелствата. През това време канадският съд ме лишава от достъп до детето, както и на 100 м от къщата и училището му. Той ми пише имейли, но аз нямам право да му отговарям – иначе ще наруша закона, мога да отнеса голяма глоба, а и да вляза в затвора. Това води до отчуждение при него”, споделя бащата.
Подобни притеснения за евентуално отчуждаване на децата си имат и другите двама родители. Според тях „синдромът на родителско отчуждаване трябва да се смята за форма на психически тормоз”, а те самите за нещастие са „виновни до доказване на противното”.