Националният празник на всяка страна е върховен символ и преживяване на дълбоко благородно единение на националната общност. При нас не е така. Вътрешните напрежения и латентни конфликти по повод на 3 март тлеят и днес имат признаците на разкол. Това каза известният професор Георги Фотев, цитиран от в. "Марица".
"Всъщност какво символизира 3 март? Какъв е смисълът на нашия национален празник? Това е болезненият въпрос, който не може да остава повече висящ, тъй като последиците са далече отиващи. Настоящата ситуация възпламени напреженията. Латентните конфликти стават пределно остри.
На 3 март (19 февруари по стар стил) през 1878 г. е подписан Санстефанският предварителен мирен договор за прекратяването на Руско-турската война от 1877-1878 г., предхождана от други войни между двете империи.
Този факт е безспорен. При такъв договор за край на войната има, естествено, пунктове, които се приемат и от двете страни. Такъв въпрос е за статута на териториите, които Османската империя губи. Как да се определят границите на България? Съгласяват се те да са тези на българската патриаршия. Да припомним, че договорът е предварителен. Така или иначе обаче, се създава митът за Велика България.
Най-опасният мит е “Освобождението на България”. Защо този мит е опасен? Защото е двусмислен. Един братски славянски и православен народ освобождава друг, изстрадал под чуждо иго клет братски славянски и православен народ. Освободеният народ е признателен завинаги.
Да се разберем по въпроса. Признателността е висока човешка добродетел. Неблагодарността е отблъскващо отношение във всеки случай: на децата към майка си и баща си, към тези, които са те отгледали, към хората, които са ти подали ръка в трудни моменти, и към всеки, който ти е направил малък или голям дар. Българите не могат да не са признателни към тези, които са дали живота си във войната, която за тях е освободителна.
Но 3 март не може да е върховен национален символ и национален празник. Не само защото е преднамерено и последователно изграден мит. Този национален символ е вреден, разрушителен за националната самоличност. Символът подхранва извратения феномен на т.нар. русофили. Те са съчинили фикцията за русофобите. В България няма феномен на русофоби. Ето несъстоял се разумен публичен дебат. Заклеймяванията не са дебат.
Не можеш да обичаш или да мразиш отделен народ. Обичаш или не обичаш човешки същества от плът и кръв, има любов към Бог, ако си религиозен човек, и т.н.
Но има още по-важен и съществен въпрос. Какво се празнува на 3 март? Празнуваме, че сме освободени. Не сме се освободили, а сме освободен. Това не е повод за гордост и за национално достойнство. Ние като нация разбираме ли какви фундаментални ценности объркваме. Колко дълго продължава объркването!
Нямаме срам, че сме подвластни на това, което аз наричам българската меланхолия. Макар че мъжествеността в съвременната епоха изобщо е чезнеща по хиляда причини добродетел, трябва да се започне с разрушаването на митовете. Може би днешният бойкот ще бъде началото. Има други дати, които могат да са върховен национален символ и празник на националното единение, което не означава да се изтрие от историческия календар 3 март", каза още проф. Фотев..