От утре минималната работна заплата за страната се увеличава от 650 лева на 710 лв. месечно, а минималната работна часова заплата ще бъде 4,29 лв.
Размерът на минималната работна заплата ще се повиши с 9,2 процента спрямо сегашната ѝ стойност.
От правителството очакват с новия размер да се намали бедността сред работещите, неравенствата в разпределението на доходите, да се повиши покупателната способност и потреблението на най-нискодоходните групи от пазара на труда, да се увеличи мотивацията на работната сила и намали нелоялната конкуренция.
Синдикатите подкрепиха на Националния съвет за тристранно сътрудничество увеличението на минималното възнаграждение, но продължават да настояват, че то е крайно недостатъчно. От Конфедерацията на труда (КТ) "Подкрепа" посочиха, че публикувани от Националния статистически институт данни сочат, че инфлацията на годишна база през февруари т.г. спрямо февруари м.г. се е увеличила с цели 10 процента, а ръстът на минималната заплата е едва 9,2 процента.
Необуздано растящите цени на енергоносителите за бизнеса се отразяват и на домакинствата през увеличените цени на стоките, заявиха от синдиката. От Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) поискаха минималната заплата да се увеличи втори път тази година и от 1 юли с актуализацията на бюджета да стане поне 760 лв. Така ще се осигури привеждане на минималната работна заплата в съотношение със средната от 50 процента така, както препоръчва и директивата за адекватни и справедливи минимални работни заплати, отбелязаха от КНСБ.
Работодателите искат минималното възнаграждение да се определя по икономически дейности.
Минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се също се увеличава от 650 лв. на 710 лв., считано от 1 април т.г. Минималният осигурителен доход за регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители се увеличава от 420 лв. на 710 лв.
Максималният осигурителен доход за всички осигурени се увеличава от 3 000 лв. на 3 400 лв. Считано от 1 април 2022 г., размерът на социалната пенсия за инвалидност се определя, както следва: за хора със 100 процента трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане и определена чужда помощ – 160 на сто от социалната пенсия за старост ( при 135 на сто до 1 април), за хора с над 90 до 100 процента трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане – 140 процента от социалната пенсия за старост - при 135 на сто до 1 април, за хора с между 71 и 90 на сто трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане – 130 процента от социалната пенсия за старост, при 125 на сто до 1 април.
Има промени и при минималния и максималния дневен размер на паричното обезщетение за безработица: минималният става 18 лева от 1 април при 12 лв. до 31 март, а максималният от 74,29 лв. до 31 март се променя на 85,71 лв. от 1 април.
Паричното обезщетение за отглеждане на дете до двегодишна възраст от 650 лв. до 31 март става 710 лв. от 1 април.
Максималният месечен размер на гарантираното вземане на работниците и служителите е 1625 лв. до 31 март, а от 1 април става 1775 лв. Еднократната помощ при смърт на осигурен човек е 540 лв.
Запазва се режимът на изплащане на паричните обезщетения за временна неработоспособност - първите три работни дни от временната неработоспособност се изплащат от осигурителя, а от четвъртия ден на настъпване на неработоспособността - от Държавното обществено осигуряване. Запазва се периодът преди настъпване на осигурителното събитие, доходът за който се взема предвид при изчисляване размерите на паричните обезщетения при временна неработоспособност е 18 месеца, бременност и раждане – 24 месеца, безработица – 24 месеца.
От 1 април т.г. се увеличава доходният критерий за получаване на семейни помощи за деца и той става съответно 610 лева - за получаване на пълния размер на помощта, и от 510 до 610 лева – за получаване на 80 процента от нея. Увеличават се и детските надбавки, като за едно дете сумата се повишава от 40 на 50 лева, за две – от 90 на 110 лева, за три – 135 лева.