„Обществото намери нов повод да се намрази – войната в Украйна. Това е вследствие на последните две години, които прекарваме в условия на социален, културен и психо-емоционален регрес… Има хора, които постигат идентичност през омраза, имат природата на балони. Идентификацията минава през това, че имаме общ враг, а не през това, че се харесваме“.
Това коментира пред БНР социалният антрополог доц. Харалан Александров.
И посочи, че „в условия на война и на дълбока криза да си сам e опасно, но примитивната група става важна и хората абдикират от своята автономност, от способността да мислят със собствения си ум, и избират да мислят с ума на примитивната група“.
„Когато има добро лидерство, то удържа гравитацията, която се опитва да ни свали към примитивното и разрушителното. Когато живеем в безпътица, започваме стихийно да се оглеждаме за група, която да ни опази. В България тази група е на семеен принцип, това е интелектуален и рационален процес. Става невъзможна позицията на разумна преценка“.
Александров допълни, че „самовлюбената себевтренченост на Запада с неговата постлиберална фантазия за светло и богато бъдеще, както и напускането на рационалното, са причини да не се догледа психопатната тенденция, способността за регрес, връщането към примитивни и маниакални идеологии от страна на Владимир Путин“.
„Отказът да сме във връзка с човешката природа, отказът да мислим, да сме във връзка с примитивните и разрушителни неща, ни прави драматично неподготвени за това, което ни се случва“.
По думите му голяма част от българите не са в състояние да правят разумни преценки и мислят с ума на групата - „това е провал на моралната социализация“.
„Огромна част от българите имат идентификация с жертвата, това е по исторически и по лични причини. Опитът, който има поколението, израснало през Прехода, е, че промените водят до загуби. Рефлексът е да се скрием, за да ни подмине лошото“.