Две писма тръгват днес - едно към кмета на Лондон Садик Хан, и друго към кмета на общината в Брент, в които българският посланик Марин Райков споделя чувствата на българите към британския политик Уилям Гладстон и мнението на нашите сънародници във Великобритания за намеренията на Лейбъристката партия да преименува Парка "Гладстон" като част от инициатива за преразглеждане на обекти с имената на хора, свързани с робството.
В писмото се изразява опасение, че ако това решение бъде взето, то българската общност ще загуби едно от малкото места в Лондон, с който ние, като националност, сме свързани, а това ще ни накара да се чувстваме по-зле представени и недобре приети.
Посланик Райков подчертава, че подкрепя инициативата на община в Брент да се преразгледат наименованията на обекти, носещи имената на хора, свързани пряко в робството, но не разбира защо това се прехвърля и към Уилям Гладстон, който освен британски министър-председател е и български национален герой.
Неговата единствена вина е, че прави изказване в парламента в началото на политическата си кариера, когато е едва на 23-годишна възраст. Уилям Гладстон остава активен до 80-те си години и през този половин век в политиката неговите възгледи за робството се променят и той става отявлен негов критик. Марин Райков изброява и заслугите на Гладстон за демократизиране на политическия живот в страната, сред които са тайното гласуване, общото образование и външната политика, основана на взаимно зачитане на свободата.
През тези години, се казва в писмото, Гладстон подкрепя морални каузи, които са далеч от политическите и икономически интереси на Британската империя в онези времена и са свързани с националности, които със сигурност са му признателни за помощта, и днес са представени в общината в Брент.
А що се отнася до българите, нашият народ е получил неговата подкрепа в един от най-тежките моменти в историята си, пише посланик Марин Райков - след погрома на Априлското въстание, което е бунт срещу робството на Отоманската империя. Уилям Гладстон е най-ярката британска политическа фигура, която се ангажира със заклеймяване на зверствата и масовото избиване на мирното население в България след въстанието, се казва още в писмото.
Възстановяването на българската държавност през 1878 г. става и с подкрепа на британското обществено мнение, за което голяма роля има и Уилям Гладстон, припомня нашият посланик. Българите, които са живели като “рая” в Отоманската империя със статут на маргинализирано население, близко до статута на роба, имат естествена симпатия към онеправданите и това е залегнало в първата Конституция на страната, в която се казва, че “всеки роб, без значение на пол, вяра или националност, ще бъде свободен, стъпи ли на българска територия”, е написано в писмото.
Аз съм твърдо убеден, че “ Животът на чернокожите има значение”, както има значение и животът на българите през 19 век, а така също и паметта на хуманисти като Уилям Гладстон, които се бориха, за да ги защитят, пише в заключение Марин Райков.