На 23 юни 1882 г. княз Александър Батенберг назначава служебно правителство на княжество България начело с руския генерал Леонид Соболев.
Леонид Соболев взема участие в Руско-турската война 1877-1878 г. в България като щабен офицер на действащата руска армия. Участва в боевете при Плевен, връх Шипка и зимното преминаване на Стара планина. Получава орден Св. Георги ІV степен. Управлява канцеларията на княз Черказки – завеждащ гражданското управление на новоосвободените български земи. Достига до военното звание генерал-майор (1880 г.), пише istoria.bg.
След въвеждането на Режима на пълномощията на 1 юли 1881 г. министър-председателят ген. Ернрот подава оставка и разпуска правителството. До средата на 1882 г. княз Александър І Батенберг ( 1879 – 1886) сам ръководи изпълнителната власт в княжество България без министър-председател. Когато либералите разгръщат широк обществен протест против едноличния режим на монарха, той потърсва помощта на Русия и на руските генерали.
На 23 юни (5 юли – ст. стил) 1882 г. князът назначава за министър-председател ген. Леонид Соболев, а за министър на войната ген. Александър Каулбарс. Двамата генерали са изпратени от руския император, за да заздравят едноличния режим на Батенберг. Ген. Соболев изпълнява и длъжността министър на вътрешните дела.
Правителството на ген Соболев поддържа княза и неговия режим. То възстановява дейността на Народното събрание и премахва цензурата върху печата. Поддържа добри отношения с Русия и защитава нейните политически и икономически интереси.
През първите месеци на своето управление ген. Соболев е подкрепян от консерваторите. От 17.ІХ.1882 г. до 14.І.1883 г. той управлява и Министерството на обществените сгради, земеделието и търговията, а от 3 март 1883 г. и Министерството на финансите.
Приет е нов избирателен закон с въвеждане на имуществен и образователен ценз. Чиновниците се лишават от правото да бъдат избирани за народни представители, броят на депутатите се намалява, а мандатът им се увеличава на 6 години.
В изборите за ОНС на 10 декември 1882 г. консерваторите печелят победа. Приемат се редица закони по устройството на държавата: Закон за териториалното и административно деление, Закон за чиновниците, Закон за преобразуване на натуралния десятък в паричен и др.
По отношение на железопътните линии между генералите и консерваторите възникват противоречия. Генералите държат за строежа на дунавската линия, която да свързва България с Русия, а консерваторите – за отсечката Цариброд- Вакарел, която да свърже страната със Западна Европа. Консерваторите напускат правителството и генералите назначават на тяхно място либерали. Позициите на княза са застрашени и той отново потърсва помощта на Русия, като иска връщането на ген. Ернрот. Но руското правителство вече смята Батенберг за неудобен и изпраща в България дипломата Йонин да подкрепи генералите Соболев и Каулбарс.
Но срещу България се подхваща международна акция от страна на Турция и Гърция по отношение на вакъфските имоти (бившите турски чифлици). В страната се разгаря движение за възстановяване на Търновската конституция. Това принуждава княз Александър І Батенберг на 06 септември 1883 г. да възстанови Търновската конституция и да разпусне кабинета на ген. Леонид Соболев.
На 07 септември (19 септември – стар стил) 1883 г. за министър-председател е назначен Драган Цанков, който съставя коалиционен кабинет с участието на либерали и консерватори. Поради несъгласие с политиката на княза и на консерваторите генералът подава оставка и се завръща в Русия.
В родината си Соболев продължава да служи в армията като командир на I-ва стрелкова бригада от XXXVII-ма пехотна дивизия и началник-щаб на Московския военен окръг. През 1886 г. публикува историческия си труд ”Към най-новата история на България”. Участва в Руско-японската война през 1904-1905 г. като командир на VІ армейски корпус.
Ген. Леонид Соболев умира на 30 септември (13 октомври – стар стил) 1913 г. в Русия, в Торонецки уезд, Псковска губерния.