Дистанционното образование, което е ерзац на истинското образование, явно дава отражение (за по-лошите резултати на НВО - б.р.). Понеже не е ясно дали и за в бъдеще няма да се наложи това да бъде една алтернатива на образованието, трябва да се помисли как да се противодейства на евентуално такова отрицателно въздействие. Това каза пред БНР математикът акад. Петър Кендеров.
По думите му по-голямата опасност от обучението от разстояние не е толкова в резултатите по даден предмет, а в това, че училището не може да изпълни една от основните си функции - да подготви младите хора за живот в обществото:
"Втората главна цел е това на училището. Когато децата не са заедно, няма как да свикнат да се държат като едно общество, което има нови изисквания. За мен това е централният проблем".
Акад. Кендеров подчерта, че не се разбира един основен факт, че не бива да се обръща толкова голямо внимание на познаването на фактите - тях ги има в електронната мрежа и могат да се намират с търсачките:
"По-важна е взаимовръзката между фактите, т.е. мисленето. А още по-общо погледнато, основният въпрос, който излиза на преден план в училищното образование, е да се научат младите хора да учат сами".
Той обясни, че знанието се развива с такава скорост, че каквото и да учим, след 10 години е много вероятно то вече да не е достатъчно, за да са развиваме като граждани и като личности:
"Трябва така да се нагласи учебният процес, че неусетно децата да придобиват навика да учат сами, защото в бъдеще това ще им е единственото, което ще им е полезно. Ученето самостоятелно трябва да съпровожда човека през целия живот. ... На първа линия като основна цел на образованието излиза да се подготвят младите хора да учат сами, а на втора - да бъдат граждани".
Според него т.нар. STEM центрове в училищата са много положително развитие, което ще даде резултати след време:
"Единствената слабост е, че досега не се предприемат достатъчно целенасочено стъпки за обучение на учители да работят в тези STEM центрове. БАН може много да помогне, защото има готови разработки, които могат веднага да влязат в тези центрове и да бъдат използвани за образование. И да се подпомогне този процес на преминаване към образование, при което децата ще участват в изграждане на знанията си и така неусетно ще се учат да учат сами".
Променя се и ролята на учителя, който от преподавател, вземащ от някъде знанието и преподаващ го на децата, не го създава той, сега става модератор - трябва да постави въпроса и да насочва дискусията и мисленето на младите хора към самостоятелно откриване на онова, към което се стремим да научим:
"Когато това се установи като навик в децата, те ще свикнат сами да изследват, ще реагират на околния свят по изследователски начин, ще се мъчат да си обяснят какво става. Тогава ще получим едно общество, което няма да е толкова податливо на популистки призиви и обещания, а ще се замислят възможно ли е това".