С назначението на Деница Златева се финализират усилията за ликвидиране на "Булгаргаз". Тя е нереализиран вицепремиер на Борисов, поради несъгласието на БСП.
Това написа във Фейсбук членът на Изпълнителното бюро на БСП и енергиен експерт Таско Ерменков:
Още малко за газа - винаги съм се стремял да запазвам добрия тон по отношение на институциите и техните правомощия. Но когато действията им прекрачват границите на нормалността и сигурността на България, нямам право да мълча.
Може би за някои назначаването на Деница Златева за изпълнителен директор на Булгаргаз да е уж положителен елемент на фона на повсеместното уволнение на „не наши“ социалисти с „по-наши“ такива. И бих разбрал едно такова отношение, ако не ставаше въпрос за енергийната сигурност на България, а и на националната такава като резултат.
Това е най-кризисният сектор в цяла Европа и Азия в момента.
„Булгаргаз“ е стратегическо предприятие (или поне беше такова до неотдавна), с основна цел гарантиране на доставките на газ на оптимална цена. Вярно е, че през последните месеци това не беше във фокуса му, имайки предвид възможния конфликт на интереси на досегашния му изпълнителен директор в полза на определена фирма и пагубния финансов резултат от това. Смяната му беше наложителна и даже закъсняла, но с кого?
С Деница Златева се оказва решението на служебния кабинет (разбирай Радев). Нищо лошо, ако ставаше въпрос за професионалист от висока класа в областта на енергетиката, имащ опита да преговаря с такъв мастодонт като „Газпром“ и доказал се професионалист в областта на борсовата търговия с газ. Уви, нищо подобно. Госпожата се изявяваше като завеждащ за известно време международния отдел на НС на БСП, вицепремиер, отговорен за председателството на България за ЕС по време на първото служебно правителство на Радев, нереализиран поради несъгласие на ръководството на БСП кандидат за вицепремиер на правителството на ГЕРБ от 2017 година, (несъгласие, превърнало я в отявлен критик на ръководството на БСП) и, о, да, административен директор на „Булгартрансгаз“, назначен от същия ГЕРБ през размирната 2020 година на върха на протестите срещу Бойко Борисов, отговарящ за кадровото развитие на трима шофьори и една секретарка.
Една забележителна биография, която напълно отговаря на профила на всички днешни назначения от правителството на Радев.
Прискърбно е да се вижда, как в навечерието на сложни избори в България в условията на върлуваща икономическа, социална и политическа криза, човекът, призван да обединява народа, не само че не го прави, но и полага всички усилия да разедини партията, която го издигна и подкрепи два пъти за президент. Може би целта е и по-стратегическа – в най-добрия случай осигуряване на вакуум в ляво, който да бъде овладян и структуриран след 2027 година. А може би това е стремеж за компрометиране на цялата многопартийна система като неспособна за управление на държавата и като следствие въвеждане на президентска република.
И да не забравяме за икономическия интерес. Дали това назначение е случайно и от тази гледна точка? Защото с него се финализират почти едногодишните усилия за ликвидиране на „Булгаргаз“ в полза на многобройни търговци на газ, които отдавна се стремят към тази ликвидация, за да получат достъп до обществени поръчки със сладки комисионни на гърба на всички нас.