Европейският парламент предлага директива за определяне на минималната работна заплата в отделните страни членки. Сред идеите е тя да стане 50% от минималната, или 60% от медианната.
„Директивата дава няколко варианта - или да се състави кошница от жизнено необходими стоки и услуги, които човек с минимална работна заплата трябва да може да си позволи, или да е поне 50% от средната работна заплата или 60% - от медианната”, обясни Ваня Григорова от КТ „Подкрепа”.
„Другият вариант е да правим кошницата. Тогава за работодателите ще е по-скъпо”, смята Григорова.
Още при актуализацията на бюджета в средата на годината от КТ „Подкрепа” са били за идеята минимална работна заплата да стане половината от средната. „Предложението ни не беше прието при актуализацията на бюджета, затова ние не го подкрепихме”, каза Григорова.
„Ние настояваме за изработка на единен механизъм, който да осигурява на бизнеса предвидимост за разходите за труд”, каза Добрин Иванов, изпълнителен директор на Асоциацията на индустриалния капитал в България. „Ние подкрепяме въвеждането на единен механизъм, който се предвижда в директивата. Въпрос на разговори е каква ще е формулата за определяне на минималната работна заплата”, каза още Иванов.
И уточни, че ако ЕС приеме директивата, страната ни има 2 години за хармонизиране на законодателството с европейското.
„Най-късно 2025 г. трябва да бъде приета”, обясни Иванов.
„Директивата насърчава договорното начало. По-голямата част от клаузите на директивата казват, че минималните работни заплати трябва да бъдат договаряни, трябва да се постигне ниво колективно трудово договаряне между работодатели и синдикати поне 80%. Всяка държава трябва да разработи план как да достигне такова ниво”, обясни още Григорова.
По думите ѝ в случай че не се постигне такова договаряне, се предлага въвеждането на единен механизъм за определяне на минималната работна заплата, който може да бъде или 60% от медианната или 50% от средната заплата.
„За съжаление в България не говорим за медианната, а само за средната работна заплата. Средната има няколко неудобства – това е средна брутна заплата, а минималната не е брутна. Средната се влияе много от високодоходните групи. Има много високи, които неадекватно увеличават средната работна заплата. Третото неудобство е, че средната се влияе и от минималната. Така влизаме в механизъм, при който средната постоянно се увеличава и тогава и минималната трябва”, обясни Григорова.
Тя обясни, че средната работна заплата в момента е около 1700 лева.
Относно колективното трудово договаряне, Ваня Григорова обясни, че там където това се прилага, синдикатите са силни и договарят по-високи минимални работни заплати. „Условието това да се случи е поне 80% от работниците да са членове на синдикати”, обясни Григорова.