Бизнесменът Огнян Донев е оправдан окончателно от Върховния касационен съд (ВКС). Това става ясно от справка в сайта на съда, но решението още не е публикувано. С него върховните съдии оставят в сила решението на Софийския апелативен съд, съобщи "Лекс".
Шефът на „Софарма“ и съдружникът му Борис Борисов бяха подсъдими през последните 7 години за укриване на данъци. Прокуратурата ги прати на съд през 2015 г., като Донев беше обвинен укриване на над 62 млн. лева данъци, а Борисов – за укриване на 7,5 млн. лева данъци.
Обвинението твърдеше, че престъпленията са извършени чрез 7 блокови сделки с акции на „Софарма“ през 2007 г. Акциите били продавани за по 1 лев и данъци са плащани върху печалбата. Прокуратурата обаче смята, че цената е била занижена, а пазарната цена е била над 9 лева на акция. Защита пък беше категорична, че няма как да се изчислява пазарна цена на непазарни сделки.
Делото се проточи 4 години на първа инстанция, а градският съд оправда подсъдимите. Тогава от прокуратурата изразиха съмнение в безпристрастността на съдебния състав с председател Даниела Борисова, която отказа да си направи отвод в началото на делото. След това обаче и втората инстанция оправда Донев и Борисов, въпреки че решението беше подписано с особено мнение от докладчика по делото Карамфила Тодорова.
Мнозинството от състава на апелативния съд (Снежана Душкова-председател и Иван Стойчев) оправдава подсъдимите, като в решението си каза, че спорът между прокуратурата и защитата дали блоковите сделки са пазарни и могат ли страните да определят свободно цените по тях, е без значение.
„Очевидно и безспорно е по делото, че при тези сделки няма правен регламент, който да ограничава свободата на договаряне между страните по тях, специално по отношение на цената. Очевидно е също така, че те не се сключват „на пода“ на борсата, а извън нея, при пряко договаряне и избор на точно определен купувач, а не чрез типичното за борсата предложение до всички участници в борсовата търговия. Това ги определя като сделки, сключени извън регулирания пазар и оттам, но не само произтичат релевантните според настоящия състав различия с типичните борсови сделки“, се казваше в решението.
В него мнозинството обясни също, че няма как да бъде определена пазарна цена на акциите, като не приема за относими текстовете от Закона за корпоративното подоходно облагане и две наредби на финансовия министър, в които се говори за пазарни цени при сделки със стоки или услуги. САС изтъкна, че стоките и услугите имат относително устойчиви във времето характеристики, а цената на акциите е специфична и свързана с конкретното дружество.
Прокуратурата протестира решението и така делото стигна до ВКС, който го остави в сила.