Иво Христов: Президентска република е единственият изход от кризата на българския конституционен модел

„Опасявам се, че е възможно правителство в рамките на сегашното Народно събрание. Това би бил много лош вариант за България. Не виждам добър сценарий. Дали ще бъде правителство на позабравеното статукво, което ще ни тегли назад, или “евроатлантическа коалиция”, която ще търси да ни вкара във войната – и двата варианта са по-лоши от служебно правителство.“

Това заяви в ефира на предаването „Говори сега“ по БНТ Иво Христов, евродепутат и началник на кабинета на президента Румен Радев в периода 2017-2019 г., цитиран от "Гласове".

„Не бива да се заблуждаваме - евроатлантизмът е благовидното име на войната в днешните условия в България. Войната през 2022 г. не започва с манифест на царя, както започва Освободителната война, или с гласувания в парламентите на европейските държави преди Първата световна война. Войната от много години не изрича своето име. Можем да влезем в нея, без да разберем кога сме го направили.

Преди месеци се водеше дебат дали трябва България да изнася оръжие за Украйна. Неколцина дори внушаваха вина на онези, които бяхме против. Междувременно г-н Гебрев се оплака от взрив в складовете и подозира диверсия. Вероятно има основания да я подозира. Наскоро гръмна петролопровод в Полша, „Северен поток“ бе взривен. Някой може ли да каже къде точно минава границата на войната днес? Формално дори Русия и Украйна не са в състояние на война“, смята българският евродепутат.

Иво Христов каза още, че не се стреми да плаши хората: „Други се опитват да ги хипнотизират, че изпращането на оръжия в Украйна е безопасно за България. А то не е. Всяка стъпка в посока към войната, всяка следваща декларация, всяка разюздана реторика, всяка доставка на оръжие увеличава риска България да се превърне в цел.“

По думите му, днес наблюдаваме с угнетение мобилизацията в Русия: „Не е приятно да виждаш как млади хора отиват на война. Утре това може да ни споходи тук. Когато комендантските почукат на вратата за сина на някое семейство, това семейство вероятно ще си спомни кой е веел войнствени байраци, но ще е късно. А синовете на въпросните войнолюбци вече ще са далеч от България. Те и сега са далеч.”

Според Иво Христов е необходимо благоразумие.

„Това е основният залог в дейността на новия парламент и на потенциалното следващо правителство“, смята той.

На въпроса дали в един момент няма да се окаже, че президентът Радев разполага с твърде много власт за твърде дълго време, ако не бъде съставен кабинет, Иво Христов отговори: „И да иска, президентът не може да върне властта на парламента, защото няма кой да я вземе. Той изпълнява конституционната си роля.“

По думите му, през годините е сторено много, за да бъде изграден погрешен образ на Румен Радев като човек, който желае властта и има апетит към нея: „Като негов близък съратник от самото начало смея да кажа, че това е липсващият му порок. Има пороци, които всяка професия предполага. Политикът трябва да се стреми към властта. За съжаление, това не е присъщо за президента Радев. Той носи това тежко бреме по силата на обстоятелствата.“

„Ако президентът беше изкушен от идеята да се занимава с партийно строителство, щеше да го е сторил с всичките възможности, които имаше през своя първи мандат, когато имаше много предсрочни избори“, категоричен бе Иво Христов.

По отношение на казаното от Кирил Петков, че преходът е започнал отначало с избора на Вежди Рашидов за председател на Народното събрание, Христов коментира: „Премиерът Петков има проблеми с граматиката, а се пробва с метафориката. Това е далеч над неговите възможности, метафората е съвършено неуместна. България е на друг етап от своето развитие. Преходът, за добро или зло, няма как да започне отначало.

Българският преход е сумата от всички грешки, които могат да се направят, при преминаване от едно обществено устройство към друго. Образно казано, българският влак е сбъркал коловозите на множество последователни гари и е много далеч от мястото, на което е трябвало да ни изведе. Затова и се вкопчваме в тази декларативност – че сме членове на ЕС и НАТО. Това е добре, но ние сме безпомощен член на НАТО, със слаби собствени отбранителни възможности. Ние сме и най-изоставащият член на ЕС. Това е горчивата истина. България е свиваща се демографски страна с ерозиращи институции.“

„Мнението ми винаги е било, че трябва да вървим към президентска република“, заяви още Иво Христов.

„Някои лидери призовават да бъде укрепена парламентарната република. Как си го представят? Да бъде изковано още по-голямо бюро, което да побере всичките зам.-председатели на НС? Трябва да вървим към конституционна реформа.

Даването на изборен бонус на победителя на изборите би означавало, че при 30% гласували и фаворит, спечелил вота с 25%, се дават големи правомощия на партия с много ниска легитимност.“

По думите на Христов световният опит, опитът на Франция от 50-те години показва, че трябва да търсим президентска република.

„На следващите избори има два варианта – да се появи нов спасител, но той трудно ще набере скорост за краткото време, или да възпроизведем сегашното статукво, плюс-минус още един-двама зам.-председатели на парламента. На мястото на г-н Рашидов – някой друг доайен, който да прикрива общата безпътица зад гърба си.

Защитавам тезата, че България трябва да бъде президентска република, много преди да вляза в политиката, в пресата. Не говоря от името на президента, а от свое собствено.“

Според Христов идеята на Слави Трифонов за референдум за президентска република е била начин да се дискредитира тази перспектива, като бъде лансирана от една залязваща партия.

„При сегашната политическа апатия тази идея звучи безперспективно. Не виждам, обаче, друг конституционен изход от създалата се ситуация. Кризата на българския конституционен модел е очевидна“, каза още евродепутатът.

Според него издигането на кандидатурата на Вежди Рашидов от страна на БСП е бонус „унижение“ след каскада от изборни катастрофи.

„Поведението на Нидерландия по отношение на приемането на България и Румъния в Шенген може да бъде обяснено с икономически егоизъм – заради пристанището в Ротердам, което е вход за много стоки в Европа. Нидерландия не желае да сподели тази роля с други възможни входове – България, Румъния. Това е сериозната причина, всичко друго са предлози, каквито винаги могат да бъдат намерени“, смята Иво Христов.