Ежедневните антиправителствени протести се превърнаха в ежедневие за българския народ. 35% от избирателите считат, че вечерните шествия са по-скоро платени и обслужват конкретни политически интереси на партии и лидери, докато мнозинство от 39% е на мнение, че те са по-скоро спонтанни. Това са само част от данните, които „Галъп интернешънъл” представи след допитване по телефона сред 813 пълнолетни граждани.
Общественото мнение е поляризирано и по въпроса за важността на протестите. Според 43% протестните действия са значими и големи, а 41% са на мнение, че случващото се всяка вечер пред Министерски съвет няма кой знае какво значение.
Относно културата на протестите обаче мнозинството българи са единни. 77% смятат, че протестиращите трябва да се съобразяват с не-протестиращите и да не нарушават техни права.
Запитани за кабинета „Орешарски“, болшинството е убедено, че настоящото правителство не трябва да изкара мандата си до край. Едва 21% са на обратното мнение.
За незабавни избори се обявяват 15% от запитаните, за избори до края на годината – 26%, а за избори до 12 месеца – 30%.
Същевременно обаче нацията остава поляризирана и силно разделена. Огромното мнозинство от гражданите не виждат действена алтернатива на двете големи политически партии от статуквото. Към момента БСП има малка преднина (в рамките на статистическата грешка) пред ГЕРБ, а Реформаторският блок по чисто механичен принцип набира около 6% потенциал.
Антиправителствените протести, които се провеждат всяка вечер в продължение на два месеца в столицата са следени редовно от 57% от анкетираните. Като основен източник на информация се посочват телевизиите, на второ място се подреждат интернет медиите и социалните мрежи, а на опашката стоят вестниците и радиото.
Мнозинство от 43% намира медийното отразяване на протестите за обективно, но голям брой избиратели - 30%, е на мнение, че има пристрастия. Сред недоволните от отразяването на протестите по-голямата част (19%) считат, че медиите изкривяват в полза на протестиращите срещу правителството, а по–малката част (11%) виждат пристрастност в полза на правителството.
По-голямата част от българските граждани определят като нормални и в рамките на закона и действията на протестиращите (68%), и действията на полицията (64%).
Малко над една пета или 22% от хората намират поведението на протестиращите за агресивно и извън закона. Същата нагласа, но към полицията, имат близо една четвърт или 24% от гражданите.
Това са мненията за обичайния ход на ежедневните събития. Коренно различни са оценките за нощта на 23 юли, когато се стигна до агресивни действия и блокирането на депутати, журналисти и министри вътре в сградата на парламента.
Мнозинство от 65% осъжда действията на протестиращите тогава. Също мнозинство, но от 53%, осъжда и действията на полицията. Полицията събира 6% повече симпатии за поведението си през въпросната нощ (32%) спрямо протестиращите (26%). Вероятната причина за това е убедеността на мнозинството избиратели, че виновни за остротата на сблъсъка тогава са провокатори. Огромно мнозинство от 79% са съгласни такива провокатори да бъдат предадени на прокуратурата и да им се повдигнат обвинения.
Фигурата на вътрешния министър Цветлин Йовчев все още не е достатъчно позната (25%) или не предизвиква определено отношение (23%). Сред избирателите с мнение за дейността му малък превес събират позитивните спрямо негативните оценки (28% на 24%).
Редовно участие в протестите заявяват едва 3% от избирателите, които са почти изцяло жители на София. Участие понякога обявяват 10%, а 87% изобщо не участват. Сред активно участващите доминират избирателите, които се самоопределят като десни, като за тях водеща медия е интернет.