Доклад за смъртността от COVID-19, поръчан от предишния екип на МЗ и платен с публичен ресурс, се държи далеч от обществеността и се предоставя единствено след заявление по закона за достъп до информация. Това е един от няколко тревожни примера за отстъпление от установени стандарти за прозрачно управление, които зачестяват при последното правителство на Румен Радев.
Докладът бе поръчан на работна група от експерти от бившия министър на здравеопазването Асена Сербезова през февруари. Той е втори поред след трагичните две години на пандемията, които наредиха България на второ място в света по загуба на човешки живот на глава от населението (след Перу). Първият доклад бе изготвен от няколко институции по поръчка на служебния министър Стойчо Кацаров и, както е редно в такива случаи, бе публично представен.
За втория доклад до миналата седмица не се бе чуло нищо, въпреки че от заповедта за сформиране на групата мина почти година. В петък "Дневник" представи констатациите в него, като от статията на колегите се разбра, че са получили доклада след заявление по закона за достъп до информация. В случая прибягването до закона е излишно, тъй като именно в него е записано задължение на държавните органи да публикуват информация, която "може да предотврати заплаха за живота, здравето и безопасността на гражданите, опровергава разпространена недостоверна информация, засягаща значими обществени интереси и представлява обществен интерес". Данните за смъртността, ползите от ваксините и т.н. попадат именно в тези хипотези и трябва да са общодостъпни, а не да се предоставят само при поискване.
След публикацията на колегите, в. "Сега" поиска на свой ред достъп до доклада от пресцентъра на МЗ именно с цел той да получи необходимата публичност. "Както е посочено и в материала на "Дневник", докладът е предоставен на медията по реда на Закона за достъп до обществена информация. В тази връзка молим да отправите искането си по същия ред", отговориха ни от пресцентъра на ведомството. Оттам не удостоиха с отговор въпроса ни с какви мотиви се отказва информация по обичайния ред, след като тя засяга хиляди семейства, които загубиха свои близки в пандемията. Упоритото криене зад закона е още по-абсурдно като се има предвид, че информацията вече е публична.
Самият доклад не допринася с почти нищо към познанието ни за измеренията на кризата, която преживяхме и, доколкото е представен изчерпателно, не съдържа изводи, поуки и препоръки. Изброени са до болка познати факти - че имахме рекордна смъртност, че алфа и делта бяха най-смъртоносните варианти, че регистрираната смъртност е значително под надвишената (която е по-меродавният показател) заради ограничения достъп до тестове, че през 2021 г. имахме нечувана от 1945 г. смъртност и пр. Авторите обаче поглеждат към пандемията и през един шокиращ ъгъл - че на база надвишената смъртност сме изгубили 860 хил. години живот.