България изгуби консервативната си фискална политика отпреди пандемията и визията си в каква посока да се движи. Най-голямата заплаха пред нас е свързана с фискалната устойчивост, защото в последните години регистрирахме високи дефицити. Същевременно поемаме доста голям дълг в номинално изражение и разходите за лихви нарастват. Това каза д-р Джеймс Йоловски, главен експерт във Фискалния съвет пред телевизия Блумбърг.
В момента наблюдаваме явление, което много рядко се случва – имаме препоръки от всички възможни институции да се върнем към по-консервативна фискална политика и да не генерираме дефицити.
„Парадокс е, че това е позицията в момента и на министерството на финансите, благодарение на това, че имаме служебно правителство”, изтъкна събеседникът.
„Не мисля, че има риск държавата да спре да работи, ако не бъде приет нов бюджет за 2023г. Това създава лек дискомфорт в държавната администрация, но няма да има пагубни щети”.
Основният проблем с предлагането на проект за нов бюджет е, че няма кой категорично да застане зад него и да поеме отговорност за това какво се случва. Не трябва да забравяме, че бюджетът на първо място в нашето съвремие е инструмент за провеждане на политики.
По думите на събеседника е много важно, когато водим дискусията дали да увеличаваме доходите, да правим разграничение между номиналните доходи и реалните доходи. Увеличението в номиналните доходи не винаги означава увеличение в реалните доходи. Ние можем да предоставим повече пари на хората, това да стимулира инфлацията и в крайна сметка това, което те могат да си позволят, да остане непроменено.
Що се отнася до присъединяването ни към еврозоната събеседникът посочи, че чисто на хартия България не спазва необходимите изисквания, свързани с инфлацията и бюджетния дефицит. Имаме два позитива – политическата воля и добрата перспектива да се направи определен компромис спрямо нас, отбеляза д-р Йоловски.