Връчването на мандатите за съставяне на правителство се превърна в трагично преживяване на получателите им.
И това е така, заради почти сигурната невъзможност да бъде съставен кабинет от парламентарно представените партии в момента.
Това коментира пред Радио София политологът Страхил Делийски. И риторично попита:
„Представяте ли си какво е в душите на тези политици, когато не само те, а и публиката предварително знае, че няма да се справят с важна, конституционна задача?“
Все пак има подсказки, че третият мандат може и да не е толкова трагично обречен, смята Делийски. Именно в него сякаш се фокусират надеждите.
Политологът подчерта, че при очерталия се сгъстен цикъл от избори не може да се очаква съществена промяна. Те се правят просто за да се сменят или потвърдят фигурите във властта.
Голямата избирателна активност може да доведе до качествена промяна само при изпълнението на две Ако:
Ако избирателите истински вярват в тези, за които гласуват;
Ако сме сигурни, че повечето добавени избиратели спрямо предните избори, ще гласуват „правилно“ – така, че след това наистина да бъде съставено правителство.
Хората може да не гласуват, защото нищо от предложеното не им е по вкуса, а не от безотговорност, допълни Делийски.
Той припомни, че основната функция на политическите партии е да осигурят представителство на широки социални групи. Ако те са кръжоци, групи по интереси или „проекти“, съществува опасност да възникне мнението, че партиите са излишни.
Кое е по-важното за нас - представителност или стабилност? – попита още Делийски. - Мнозинство най-лесно се осигурява от мажоритарни избори, но това ли искаме? В други страни се знаят евентуалните мнозинства още преди изборния ден. И това е честно.
А колкото до настоящата ситуация в българския парламент, анализаторът изтъкна:
„Абсурдно е да осъзнаваш, че е необходимо, дори неизбежно да се състави коалиция, а да не предприемаш нищо, за да подпомогнеш този процес.
У нас нямаме голямо предлагане на политика. Обикновено е едно - повече от същото, на което сме свидетели от 15-20 години.
Негласуващите са толкова много и заради липсата на други политики.“