Комисията за защита на потребителите (КЗП) не е разгледала клаузите в общите условия на телекомите, които позволяват индексирането на абонаментните планове с годишния индекс на инфлацията и няма произнасяне относно това дали те създават неравновесие между правата и задълженията на двете страни по договора. Това стана ясно по време на изслушването на нейния председател Стоил Алипиев на провелото се през седмицата заседание на Комисията по икономическа политика и развитие в парламента.
Той съобщи, че проверката на КЗП на общите условия на мобилните оператори е приключила, голяма част от клаузите са неравноправни и (ден преди заседането в НС!) до трите телекома са изпратени писма с искане за тяхното отстраняване.
На въпрос на председателя на Комисията по икономическа политика и развитие Мартин Димитров и на омбудсмана на Република България проф. д-р Диана Ковачева неравноправна клауза ли е липсата на право на отказ на потребителя без неустойки при индексация, Алипиев не даде становище с аргумента, че Комисията трябва да вземе колективно решение и пое ангажимент след заседание на членовете да има произнасяне до края на идната седмица.
Това означава, че прегледът е приключил без позиция по тези „горещи“ в момента текстове. Но всички клаузи трябва да се анализират в съвкупност, защото техните последици са взаимносвързани и само така контролният орган може да се произнесе дали е налице неравноправна клауза или не.
Остава въпросът поради каква причина не са разгледани клаузите за индексация и иска ли КЗП реално да защити потребителите или не желае? Тези съмнения се засилват и от невъзможността представителите на КЗП да очертаят определените от контролния орган за неравноправни клаузи при извършения преглед на общите условия на телекомите.
Проф. Ковачева заяви, че според нея при извършената от КЗП проверка не са взети предивд важни обстоятелства, а именно: „Съгласно чл. 143, ал. 2, т. 13 неравноправна е тази клауза, която дава право да търговеца или доставчика да увеличи цената, без потребителят да има право в тези случаи да се откаже от договора, ако окончателно определната цена е значително завишена в сравнение с цената, уговорена при сключването на договора.“
Директорът на дирекция „Правна“ в КРС г-жа Мария Бончева призна, че „единственият вариант е тази клауза да бъде обявена за неравноправна“.
Така стигаме до Параграф 22!
Контролните органи заемат позицията, че щом тази клауза е налична в общите условия към договорите и потребителите са ги подписали, са задължени да плащат. Потребителите пък нямат възможност да влияят върху клаузите и изборът им е сведен до това да подпишат договора или да се откажат изобщо от ползването на тези услуги, защото клаузи с подободна формулировка има и при трите телекома. Т.е. въпросът е не дали хората трябва да спазват договора, а дали са поставени в неравноправно положение, с което са се съгласили, защото нямат избор!
Въпреки призивите на народни представители от Комисията по икономическа политика и развитие да бъдат дадени съвети на потребителите как да постъпят в така създалата се ситуация, бяха подхвърлени неефективни алтернативи като напр. предоговоряне на условията, което от реплика в залата стана ясно, че ще доведе до по-неизгодни за потребителите условия.
Известно е, че договорите се подписват, за да гарантират сигурност и предвидимост за двете страни. В случая при сключването на конкракт мобилният оператор се ангажира, че ще предоставя на своя клиент (краен потребител по смисъла на ЗЗП) определени услуги, на предварително уточнени цени за конкретен пероид от време. Потребителят се обвързва с телекома за посочения период, за да може да получава въпросните услуги при договорените цени.
Оставена е обаче „вратичка“, която позволява на дружеството да повиши първоначално договорената цена, без потребителят да може да има полезен ход – той трябва или да приеме новите условия, или да плати неустойките (повечето от потребителите са със срочни договори) и да се прехвърли при друг оператор, който обаче има клауза с подобна формулировка и същия на практика ефект за потребителя, твърдят от онлайн платформата „Ние, потребителите“.