Няма отговор на въпроса дали България има нужда от анонсирания от президента Румен Радев петролопровод "Бургас - Александруполис", а еднократното решение на една институция по такъв проект не е добра практика в европейското пространство. Трябва да се проведе подробно проучване и да има някаква яснота кой ще плаща за изграждането на проекта, какво той ще допринесе за българската икономика и дали в него няма да има намеса на руски интереси. Това коментира Косьо Стойчев, ръководител катедра "Регионална и политическа география” към СУ "Св. Климент Охридски", в ефира на телевизия Блумбърг България.
"Трябва да бъдем убедени, че на корабите им е по-изгодно да спрат и разтоварят нефта на Алкесандруполис и той да се изпомпва към Бургас. Без да видим детайлен анализ на разходи и ползи, поставям този проект като изключително съмнителен по отношение на пазарната му устойчивост - на този етап няма пазарна логика."
Стойчев описа идеята за проекта като "изненадваща" в сегашната ситуация, тъй като България разполага с пристанище Росенец край Бургас, което е адекватно за доставките на суров петрол, а преминаването на танкери през Босфора ще е по-изгодно. Ако се търсят доставчици извън Черно море, "Лукойл Нефтохим" ще трябва първо да е готов да използва този неруски петрол и да има инфраструктура за транспорт на продуктите, какво тя има само в България, но не и към съседни пазари като Румъния и Украйна.
"Румъния по отношение на нефта е в пъти по-независима от България - България да предоставя нефтопродукти на Румъния е малко сложно... Те са на нашия пазар със светли горива, но ние не сме на техния - точно това е пазарната логика."
"Цената на такъв петролопровод ще бъде няколко милиарда лева и без анализ не може да се прогнозира дали тази инвестиция ще се възвърне. Подобен анализ се прави минимум две години и трябва да бъде направен от няколко световни и български независими консултантски компании, за да не се изпада отново в зависимости", каза Стойчев.
"Преработвателят на нефта (по петролопровода) е частна руска компания - този тръбопровод държавна помощ за нея ли е? Ако ние доставим наш нефт там, те на ишлеме ли ще го преработват за нас; какъв е механизмът да ги принудим да го правят? Тези въпроси отсъстват в момента."
България трябва да престане да използва европейски средства за "подаръци за определен вид лобистична структура и монополистичен вид пазар", добави той. Финансово участие на "Лукойл Нефтохим" в подобен проект би доказал и че има пазарна логика в него.
Според Стойчев вместо да се залага толкова много на диверсификация на източници на суров петрол за преработка, трябва да се наблегне на доставка на готови горива от места като Гърция или Румъния, което в определени моменти е по-изгодно и може да стане по-бързо.
Няма как в момента да се знае дали няма да има руски интереси в предложения проект чрез регистрирани извън Русия компании, каза Стойчев.
"Когато някой иска да постъпи в този бизнес, нашите служби трябва много задълбочено да изследват всъщност кой иска да дойде на територията на България."
Стойчев определи като много по-смислени подписаните няколко енергийни споразумения между София и Атина, касаещи доставките на природен газ през терминалите за втечнен газ в Средиземно море, както и за съхранение на гръцки газ в газохранилището в Чирен. Тази допълнителна свързаност ще осигури по-добро планиране на потреблението и справяне с флуктуациите в цените на газа. С газовата връзка IGB, която влезе в експлоатация през октомври 2022 година, и терминала за втечнен газ край Александруполис, който трябва да бъде готов преди края на тази година, България и Гърция показват, че "играят заедно" на енергийните пазари, коментира Стойчев.