Отлагането на влизането ни в еврозоната ще ни да даде възможност за провеждане на пълноценен разговор. Разговор какво можем да очакваме и какви са рисковете. Това коментира Ваня Григорова, икономически съветник в КТ "Подкрепа", пред Novini.bg
Вече стана ясно, че повече се говори за евентуални плюсове, отколкото рискове. Ние трябва да изговорим рисковете и да се пазим от настъпването им. Това към момента не се прави. Един от последните анализи, които изготвихме, беше свързан с това как еврозоната ще се отрази на доходите, на търговския баланс и БВП. Успяхме да отразим изследвания, които сочат позитиви, но и такива, които сочат негативи. За съжаление, вторите не се изговарят, те остават в документа, никога не стават част от публични дебат. Печелим време, за може да се адаптираме и да проведем национален разговор. Това, което ни се казва, че “българинът е прост” и не би трябвало да има възможност да решава по толкова ключов въпрос, ни казва, че когато влезем в еврозоната, ние ще имаме право на глас. Определено има коалиции и това води до събуждане на по-големи страхове, посочи още Григорова.
По думите ѝ България не е готова да осъществява контрол при приемането на еврото.
Това се доказа при избухването на инфлационните процеси и на спекулата. Няма как да не обърна внимание на това, което се случва при млекопроизводителите. Двете комиси, които биха могли да се намесят, са Комсиията за защита от дискриминация и Комисията за защита на потребителите. Двете комисии биха могли да правят проверки по места, но това отново е недостатъчно. Най-силният инструмент на държавата е когато и където има държавна компания - тя да регулира цените по държавен път. Видяхме, че този процес беше спрян. Различията между политическото говорене и действията, които се прилагат на практика – няма как да не правят впечатление. Ако искаме да прилагаме контрол, трябва да използваме най-силните си инструменти, добави икономистът.
Хърватският финансов министър посочи двете големи опасения на хърватските граждани. Едното беше за загубата на национален суверенитет, другото за загуба на национална идентичност. По отношение на загубата на национален суверенитет неговият аргумент беше - “Ние към момента не прилагахме това, което можем да правим, за да спомогнем икономиката през монетарната политика”. Ако до момента не са прилагали такива мерки, то няма да имат възможност отсега-нататък да ги прилагат. Това е разликата да си в еврозоната и да не си в еврозоната. Ние трябва да го изговаряме. Проблемът е, че когато различни държави с различно икономическо развитие влязат в един съюз и нямат еднакви данъчни, осигурителни и социални системи, то търговският им дефицит задължително се задълбочава. Това е нещото, което трябва да се опитаме да наваксаме в тези две години. Ако не успеем – трябва да си поставим за цел да минимизираме търговския дефицит и да постигнем търговски баланс и след това да влизаме в еврозоната, отбеляза Григорова.
Според нея правителството може да направи много повече, за да намали нивата на инфлацията. "С реални пазарни мерки, които видяхме, че се опита да предложи бившия шеф на "Ел Би Булгарикум". Реално намаление на цените. Млекопроизводители казват, че цената на сиренето би могла да бъде 13 лв. Средната цена на пазара в момента е над 20 лв. Очевидно е, че има накъде да се намаляват цените. Очевидно е, че тези 7 лв. са чиста спекула и те биха могли да будат минимизирани", допълни още тя.
Григорова разказа, че е разговаряла с заместник-председателя на ЕК Валдис Домбровскис относно високите нива на инфлацията. По думите ѝ инфлацията в Латвия е много по-голяма от тази в България и определи като "лицемерно", че именно това е пречка за влизането ни в еврозоната.
Тези куртоазни отговори трябва да се избягват, ако искаме гражданите да имат доверие в това, което ни предлагат. При нас инфлацията е следствие на обективни фактори – увеличение на цените на едро, енергоресурсите и материалите, които внасяме отвън. По-големият проблем е спекулата, с която бихме могли да се преборим ако има желание, подчерта Григорова.
Григорова отчете като грешка "замразяването" на минималната работна заплата. “Това че нямаме нов бюджет е за да се запазят нивата на показателите, за да влезем в еврозоната. Тези аргументи са несъстоятелни, когато трябва да се увеличават доходите, за да може хората да запазят настоящата си покупателна способност. Еврозоната не е оправдание, за да се замразяват доходите на хората и те да обедняват”, коментира още тя.