Ивайло Калфин е бивш вицепремиер и външен, както и социален министър. Бил е също така евродепутат. В момента е изпълнителен директор на Европейската фондация за подобряване на условията на труд и живот.
- Г-н Калфин, тези дни българските и световните медии отбелязаха 1 година от началото на бойните действия в Украйна. Има ли поуки, които смятате, че политиците, въобще човечеството си направи?
- Една от лошите черти на индивидите и на колективния разум е, че много бързо се забравят ужасите от миналото, когато е имало война.
Смятам, че за всички вече е ясно, че има война. Няма добра или лоша война, в нея загиват много мирни и невинни хора и политиците са длъжни да вземат мерки това да се избягва по всякакъв начин.
- Каква трябва да е нашата позиция в този световен конфликт? Обществото ни е разделено по повод доставките на оръжие за Украйна.
- Тази война започна, защото Русия навлезе в територията на Украйна.
След Втората световна война не е имало войни за територии в Европа. Това е прецедент.
В случая Украйна защитава своята територия от Русия, който е по-голяма, с повече възможности и т.н.. Въпросът обаче е дали това е допустимо! Не е и затова международната общност трябва да помогне за запазването на глобално признати граници. В този смисъл, според мен, помощта за Украйна не е пряко участие в конфликта, а просто помощ за по-слабия.
- Минските споразумения бяха ли нарушени, според вас?
- Минските споразумения бяха нарушени и от двете страни. Русия участваше в тях само като наблюдател, който отстрани казваше, че Украйна трябва да се споразумее с републиките, в които преобладаващото население е руско - ДНР и ЛНР.
Нарушенията започнаха още през 2014 година. Но това не са първите споразумения, които не се спазват и е нормално в такива случаи да последват корекции, така щото да станат изпълними. Но Минските споразумения не бяха спазени, те бяха нарушени от всички страни, които участваха в тях. Но...не бива задължително да водят до война след себе си.
- Войната ще бъде ли основание за прекрояване и преструктуриране на досега съществуващите съюзи, алианси, граници, принадлежности?
- Да, поведението на Русия постави много въпроси в следвоенна Европа и то предимно нейната архитектура за сигурност беше поставена под съмнение. Преди войната например не беше мислено за включването на Финландия и Швеция в НАТО. Русия успя да създаде около себе си един кръг от държави, които са много предпазливи и враждебно настроени към нея. Това е факт, за който ще са нужни много години и усилия да се промени.
-Пак от сферата на външната политика - защо, според вас, въпреки нашето послушание не ни приеха нито в Шенген, нито в еврозоната?
- Да подчертая, че войната няма нищо общо с неприемането ни в Шенген и еврозоната. За Шенген мога да потвърдя, че България от над 10 години насам е изпълнила всички критерии. Факт е обаче, че някои европейски страни решават вътрешните си проблеми с позиции да спрат страната ни от Шенген, твърдейки, че по този начин опазват по-добре собствените си граници. Но аз твърдя, че това не е вярно. Т.нар."балкански път на бежанците" не минава през България и Румъния, а ги заобикаля. Но за съжаление Нидерландия и Австрия, които си имат вътрешни нерешени проблеми, надделяха над тяхната обективност.
Много ясно и ЕК, и други европейски институции казаха, че България е абсолютно готова. По отношение на еврозоната обаче въпросът е по-различен. Ние сами си обявихме един твърде ускорен график за влизане в еврозоната и зачакахме дати... Но преди "да се случи нещо" отвън, имаме още доста работа тук - подготовка на рационални закони, на икономиката ни в цялост.
В тези чести смени на правителства през последните години, аз така и не видях лидерства, някой, който наистина да работи за членството ни в еврозоната. Затова и не съм изненадан, очаквах това вето. Не е зле политиците ни да се замислят сериозно за липсата на диалог помежду им. Институциите ни не са особено убедителни, а повярвайте, това се забелязва веднага от нашите европартньори.